— Кога може да очакваме доклада на съдебния лекар?
— Очевидно имат цял куп трупове, така че не ми дадоха точен ден.
Никой не остана особено изненадан.
— Знаем също така, че съществува връзка между Андерш Нилсон и първата ни жертва, Александра Вийкнер.
Мелберг се изправи и посочи снимката на Александра, залепена в центъра на първото табло. Бяха я получили от майка й и за пореден път се удивиха на невероятната красота на жената приживе. Заради тази красота следващата снимка — Александра във ваната със синкаво бледо лице и лед по косата и миглите, изглеждаше още по-ужасяващо.
— Тези двама души, така различни един от друг, са имали сексуална връзка, за която Андерш сам ни уведоми. Разполагаме и с улики, които потвърждават думите му. Но не знаем колко дълго са продължили отношенията им, как е започнала връзката им и най-вече защо една красива представителка на висшето общество е избрала за секспартньор един толкова мърляв и противен алкохолик. Надушвам нещо гнило тук.
Мелберг чукна два пъти с показалец по огромния си, изпъстрен с кръвоносни съдове нос.
— Мартин, ти ще имаш за задача да се разровиш по-надълбоко в това. Най-вече ще трябва да попритиснеш още по-здраво Хенрик Вийкнер. Това момче знае повече, отколкото признава, вярвайте ми.
Мартин кимна ентусиазирано и започна да си води записки. Бързаше, сякаш някой го гонеше. Аника го погледна с майчинска нежност над очилата си.
— За жалост случилото се ни връща на изходна позиция, така че пак нямаме заподозрян за убийството на Алекс. Кандидатурата на Андерш за тази роля изглеждаше многообещаваща, но ситуацията значително се промени. Патрик, на теб възлагам да прегледаш целия материал по убийството на Александра Вийкнер. Провери под лупа всяка подробност. Някъде трябва да има улики, които сме пропуснали.
Мелберг бе чул тази реплика в едно криминале по телевизията и реши да я включи в речника си.
Само Йоста не бе получил задача, затова Мелберг се загледа в таблото и се замисли.
— Йоста, ти ще разговаряш със семейството на Алекс Вийкнер. Може би премълчават нещо. Разпитай ги за врагове и приятели, за детството й, за характера й, за всичко. Каквото ти дойде наум. Говори и с родителите й, и със сестра й, но поотделно. От опит знам, че така се извлича най-много информация. Само съгласувай действията си с Молин, който ще разпитва съпруга.
Йоста се огъна под тежестта на тази истинска задача и въздъхна отчаяно. Не че щеше да отнеме от времето му за игра на голф, нали беше зима, но отдавна не му се бе налагало да върши същинска работа. Бе развил до съвършенство изкуството да изглежда зает, докато реди пасианс на компютъра си, за да убие времето. А сега изведнъж щеше да му се наложи да представи реални резултати — какво тегло само. Край на спокойствието му. Най-вероятно нямаше и да му платят за извънредния труд. Трябваше да се радва, ако получеше компенсация за бензина за пътуванията до Гьотеборг.
Мелберг плесна с ръце и им даде знак да се връщат на работните си места.
— Така, действайте. Не можем да си седим на задниците, ако искаме да разрешим случая. Разчитам, че ще работите усилено, както никога досега, и можете да забравите за почивка, докато не приключим със случая. Дотогава аз решавам какво ще правите през свободното си време. Това е.
На някого може и да му стана неприятно, че ги разгони като дечурлига, но не се чуха никакви възражения. Всички се изправиха и хванаха столовете си с едната си ръка, тефтерите и химикалите си с другата. Само Ернст Лундгрен се позабави малко, но Мелберг като никога нямаше желание да му се подмазват и набързо го отпрати.
Денят дотук бе прекрасен. Вярно че основният заподозрян за убийството на Вийкнер се оказа невинен, но това бледнееше пред новото развитие на нещата. Едно плюс едно е значително повече от две. Едно убийство е случай като всеки друг, докато две са си жива сензация за такъв малък участък. Дори и преди не се съмняваше, че след като открие убиеца на Вийкнер, еднопосочният билет за големия град му е в кърпа вързан, но сега окончателно се убеди, че при едно добро развитие на нещата направо ще го молят на колене да се върне в Гьотеборг.
Замаян от светлото бъдеще, което го очакваше, Бертил Мелберг се облегна на стола си, протегна по навик ръка към третото чекмедже, извади една вафлена сладка „Мумс-мумс“ и с наслада я пъхна цялата в устата си. След това сключи ръце зад главата си и реши да си подремне малко. Все пак бе обедно време.