С мъка успяваше да се концентрира върху купчината хартия на бюрото. Невероятно бе колко много документация може да генерира един-единствен случай на убийство, а той трябваше да я прегледа в детайли, за да открие миниатюрното липсващо парче от пъзела, което да изведе разследването от задънената улица. Разтри очи и си пое дълбоко дъх, за да събере енергия и да се захване за работа.
На всеки десет минути му се налагаше да става от стола, да се протяга, да си взима кафе и да подскача няколко пъти на място, за да се задържи буден още малко и да не загуби концентрация. На няколко пъти ръката му сякаш сама посягаше към телефона, за да се обади на Ерика. Не посмя да го направи. Тя вероятно бе също толкова уморена, може би дори още спеше. Надяваше се да си отпочине добре, защото ако зависеше от него, и тази нощ нямаше да мигне.
Материалите в една от купчините, която бе пораснала значително от последния път, се отнасяха до семейство Лоренц. Вероятно Аника, старателна както винаги, бе продължила да търси стари статии и публикации за Лоренцови и сега те се трупаха на бюрото на Патрик. Той подходи методично и първо реши да си опресни паметта, като прегледа най-старите статии, онези, които вече бе чел веднъж. Два часа по-късно се чувстваше също толкова неориентиран, колкото и преди. Усещането, че пропуска нещо, си оставаше все така силно, макар да не можеше да разбере какво.
Прехвърли доста материал, докато стигна до статия, която грабна интереса му. Аника бе открила съобщение във вестника за умишлен палеж в Буларен, на около петдесет километра от Фелбака. Статията бе от 1975 година и заемаше почти цяла страница от „Бохусленинген“. В нощта на шести срещу седми юли 1975-а една къща изгаря до основи, като огънят се разраства с изключителна бързина. Когато пожарникарите успяват да го погасят, от къщата е останала само пепел. Вътре обаче откриват останките на двама души, Стиг и Елисабет Нурин, собствениците на имота. Десетгодишният им син оцелява като по чудо, откриват го в една от външните постройки. Според „Бохусленинген“ обстоятелствата около пожара са съмнителни и полицията работи по версията за умишлен палеж.
Статията бе закачена с кламер за папка, в която Патрик откри документацията от разследването. Едва тогава, след като видя името на десетгодишния син на Нурин, разбра какво общо имаше случилото се със семейство Лоренц. Момчето се казваше Ян. В папката имаше и документи на социалните служби, в които се упоменаваше за решението на Лоренцови да станат негови приемни родители. Патрик тихо подсвирна. Все още не му беше напълно ясно каква връзка има това със смъртта на Алекс, пък и на Андерш, но в съзнанието му започна да се оформя някаква бегла идея. Като сянка, която ту се появяваше, ту изчезваше, щом се опиташе да я улови. И която му нашепваше, че е на вярна следа. Реши по-късно отново да се върне към нея и пак се захвана с трудоемката работа по документите.
Тефтерчето му бавно се изпълни с бележки. Карин винаги го поднасяше за грозния му почерк. Казваше, че е трябвало да стане лекар. Но нали можеше да си го разчита — това бе най-важното. Записа си няколко неща, които трябваше да свърши, но основната част от бележките му се състоеше от свързани с материала въпроси, зад които постави големи удебелени въпросителни. Кого е очаквала Алекс на вечеря? С кого се е срещала тайно и от кого е чакала дете? Можеше ли да е Андерш, въпреки че той самият го отрече, или имаше трети човек с все още неизвестна самоличност? Как бе възможно жена като Алекс, красива и богата представителка на висшата класа, да има връзка с някой като Андерш? Защо Алекс пази в шкафа си статия за изчезването на Нилс Лоренц?
Списъкът с въпроси ставаше все по-дълъг. Патрик изписа три листа формат А-4, преди да стигне до тези, свързани със смъртта на Алекс. Купчината с документи по случая на Андерш все още бе значително по-малка. С времето и тя щеше да нарасне, но засега имаше около десетина листа, част от които иззети по време на обиска в апартамента му. Първата въпросителна по отношение на Андерш засягаше начина, по който бе умрял. Патрик подчерта ядосано въпроса си с няколко дебели черни линии. Как убиецът или убийците бяха успели да го окачат на куката на тавана? Аутопсията щеше да даде някои отговори, но поне доколкото Патрик можа да види, по трупа на жертвата нямаше следи от борба, точно както Мелберг бе отбелязал сутринта. Едно безжизнено тяло тежи много, а в случая с Андерш е трябвало да го повдигнат доста нависоко, за да успеят да прекарат въжето през куката.
За първи път бе склонен да се съгласи с Мелберг, че може би бяха замесени няколко души, които са си помагали. Що се отнася до Алекс обаче, тази версия не изглеждаше вероятна. А Патрик можеше да се обзаложи, че става дума за един и същи убиец. В началото се колебаеше, но сега все повече се убеждаваше в това.