Леа скимтеше, но не се плашеше и яростно оголваше зъби на Нарвик, за да ме защити, докато се оттеглях. Затворих се в хижата с кучката и нейните малки и веднага разбрах, че едното вече е мъртво. За разлика от другото, което имаше само една драскотина на лапичката. Промих раните на Леа, както можах. После изсуших внимателно живото кутре — мъничка розова топка, със затворени, още слепи очи, което жадно търсеше с муцунката си цицката на майка си. Пових го в едно одеяло и когато усетих, че пулсът му се нормализира, го сложих до корема на Леа, която се беше проснала до огъня, изтощена от битката и раждането. За няколко секунди оцелялото паленце намери цицката на майка си и засука отчаяно. Оставих ги да се възстановяват. Леа щеше да се оправи. Кутрето победител също. Реших да го кръстя Виктор, в чест на победата му над смъртта в трудното изпитание на раждането. Внимателно увих телцето на мъртвото му братче и седнах, разтривайки корема си. Бях усетила внезапно придърпване. Сякаш мускулите ми се напрягаха и изопваха. Макар да знаех това е контракция, с която тялото ми се подготвяше за раждането, все пак се разтревожих.
Образът на Нарвик, с окървавена муцуна и зъби, впити в кутретата, докато ги разкъсваше, не ми излизаше от ума. Инстинктът ми на магьосница ме предупреждаваше, че това е знак, много ясна индикация, че ако не се задействам, нещо подобно можеше да се случи и с мен, но жестокостта на зверското кръвопролитие така ме бе разстроила, че няколко часа не можах да се съвзема.
Леа ме погледна с обожание и ми близна ръцете. На пода върху одеялото, вече заситено, кутрето й спеше и след като подуши телцето на мъртвото си кученце, тя се сви признателна в краката ми. Потупах я по гърба, за да я утеша. Не бях успяла да преброя колко кутрета беше родила, може би пет, шест, а дори и повече. Замислих се и реших, че Леа е късметлийка, понеже разочарованието и мъката от това, да не видиш реализирани надеждите и очакванията си, са само човешки чувства, непознати за животните. Леа не бе мечтала за раждането, не бе кръстила синчетата си, не бе пресметнала кога ще се родят, дори не е осъзнавала, че е бременна. Нейното страдание бе по-малко, далеч по-малко от това, което би изпитала която и да е жена, но аз й съчувствах. Леа страдаше. Страдаше, понеже бе срещнала очи в очи смъртта, а майчиният й инстинкт бе грубо и насилствено погазен.
— Спокойно, миличка, всичко мина.
Утешавах я с любов, сложих й храна да възстанови силите си и кучката излая от благодарност.
Леа щеше да се оправи бързо и щеше да съсредоточи всичките си жизнени сили, цялата си грижа и любов върху това единствено кученце с тумбесто коремче, което щеше да има привилегията да се радва на изобилие от мляко и на специално внимание. Както малкото на мечката. Както моята Диана.
Но бях научила един урок. Гунар искаше да унищожи момиченцето ми и аз трябваше да избягам от него надалеч, преди да се е родила Диана. Беше безумна идея, но това бе единствената ми възможност. Щях да избягам с мечката преди раждането на Диана.
Ако Гунар хванеше мечката, нито аз, нито Диана нямаше да се спасим и щяхме да останем завинаги насред ледовете. Леа можеше да я намери. Беше единствената, която познаваше нейната миризма, а и от нея мечката не би се скрила. Искането ми щеше да е много деликатно, но аз вярвах във верността на кучето. Времето вече не беше толкова сурово; виелиците, снеговалежите и бурите ставаха все по-редки, температурата се бе покачила, ако се заредях добре с провизии, бих могла да оцелея.
След като взех трудното решение, се почувствах силна. Погалих Леа и й прошепнах:
— Намери мечката и я доведи тук. Внимавай с Глок и Гунар. Аз ще се грижа за кутрето ти.
Леа накърми още веднъж Виктор, а когато кученцето, здравата преяло, сладко и доволно заспа, тя излезе от хижата към последната ми надежда. Видях я да се отдалечава и се доверих на нейния инстинкт и на нейната вярност.
Изненада ме нова контракция, този път малко по-остра и по-болезнена. Спрях се, поех си дълбоко дъх, изчаках да ми се успокои коремът и побързах да си приготвя багажа, така че да имам всичко необходимо за бебето и за моята прехрана за известно време.