Но грешах. Имах на разположение друго животно, което да тегли шейната — моята мечка.
Камила спокойно се съгласи и откликна на молбата ми. С подчертано уважение поисках разрешение да й сложа каишите. Настаних мечето Хелга до мен, а кутрето Виктор между двете и така потеглих на път, с шейна, теглена от куче и мечка.
Оформихме доста странна групичка, но аз лично бях много горда с компанията си. Бяхме като семейство.
Не аз направлявах шейната. Оставих се да бъда водена, уверена, че мечката майка Камила ще ме заведе до клана на мечките Омар.
Така и стана.
В лагера на ловците инуитите ме приеха с голяма изненада, и то едва след като ги убедих, че мечката е безобидна. Не можеха да повярват, че Камила е кротка и добронамерена и че се разбира прекрасно с кучката Леа. Никога не бяха виждали мечка да тегли шейна, а още по-малко шейна, управлявана от млада бяла жена с бебе, придружена от мече и кученце.
За да се пребори с мълчаливо проявеното към мен недоверие от страна на общността, излезе да ме посрещне насаме знахарката Сармик. Отнесе се с характерната инуитска любезност. Предложи ми риба и бира в знак на гостоприемство и след като се увери, че никой не ни чува, ми заговори на древния език на Омар:
— Бъди добре дошла сред нас, Селене, дъще на Деметер. Като матриарша на клана на мечката приветствам теб и дъщеря ти.
И протегна ръце да й подам Диана.
Старицата свали качулката, която покриваше главата на момиченцето, и се усмихна с прелестна беззъба уста. На светлината на залеза наченките на пух по главицата на Диана имаха червеникав оттенък.
От изненада очите ми се разшириха. Не бях се вглеждала в цвета на косата й. Беше червен като огъня, като кръвта, като средиземноморския здрач.
Развълнувана, Сармик вдигна малката високо във въздуха, целуна крачетата й в знак на почит и изпълнена от щастие, възкликна:
— Майко О, обещанието ти се сбъдна. Кометата обяви нейното раждане и оттогава чакахме нетърпеливо нашата избраница. Ще си отида от този свят спокойна, защото на мен се падна честта да я приема в семейството си и да я държа в ръцете си.
Като каза това, тя изрече стиховете от пророчество на О:
Ще излъжа, ако кажа, че не се развълнувах. Предаността и любовта, с които старата Сармик посрещна дъщеря ми, ме затрогнаха. И се оставих на грижите на набръчканите и любящи ръце, които измиха тялото и косата ми, изрязаха ми ноктите, намазаха кожата ми с крем, сложиха ми чисти дрехи и ми даваха топли супи, вкусни манджи и чаши чай.
Починах си известно време сред мирните инуити. Бяха разположили палатките си в близост до морето и се зареждаха с тюлени и белуги6. Те ме научиха да ловя с множество кукички по техния метод на риболов, да разфасовам тюлени и да щавя кожи. Бяха шест семейства с децата си и вечер се събирахме на чаша чай и разговаряхме часове наред. Инуитите лесно и охотно се усмихваха и имаха предания поглед на дете. Сред тях беше трудно да усетиш злото или да се чувстваш напрегнат от опасността. Затова се чувствах толкова добре и не се притеснявах да отложа завръщането си на събора, който Сармик бе свикала.
Сармик ме бе помолила да й дам време, за да събере мечките. Разстоянието между лагерите затрудняваше срещите им и трябваше да изчакаме следващото пълнолуние, до което оставаха още две седмици. На събора щеше да бъде представена Диана като избраницата и щеше да се назначи вярна охрана от мечки, които да гарантират нашата защита, докато ме предадат на клана на тюлена, по на юг, по-близо до цивилизацията.
Всички бяхме възхитени. Диана гледаше света с големите си сини очи, разбиращи и интелигентни. Нямаше празния поглед на бебе, нейният бе като на зрял човек, мъдър и прозорлив. Попиваше всичко, което видеше или чуеше, със същата жажда и ненаситност, с които сучеше. Много отрано, на три месеца, започна да гука. Искаше да общува, сякаш разбираше човешкия говор и обръщаше внимание, особено внимание към звуците на животните. Един следобед я хванах да ръмжи с мечето Хелга. Смаяна, видях как Диана ръмжи със същата свирепост като малка мечка и възторжено получаваше отговор от животното.