Бяхме във владението на Ледената кралица, бяхме в нейния дом, бяхме нейни пленнички.
— Добре дошли — произнесе отчетливо гласът. — Елате с мен.
И пред нас се появи красива ледена шейна. Беше абсурдно да отхвърля поканата, така че се качих на капрата и потеглихме.
Беше чудно пътуване. Спускахме се шеметно по стръмни тунели, плавахме по подземни реки, прекосихме изящни зали със сталактити и сталагмити. Беше бяла, красива и студена разходка, която като че нямаше край. Вятърът брулеше лицата ни, на мен и на Диана ни се бяха зачервили бузите, а разтуптените ни сърца щяха да изхвръкнат от вълнение. На всеки завой, на всеки подскок, се вкопчвах за капрата и потисках писък или нервен смях. Знаех, че няма да падна, макар това да си беше живо предизвикателство спрямо закона за гравитацията. Фантастичното пътешествие възкреси в мен радостта от увеселителните паркове, която ме завладяваше през лятото като дете, и ме накара да забравя за миг, че с дъщеря ми бяхме пленнички на една от най-могъщите Одиш на земята.
Най-сетне шейната спря и стигнахме крайната точка на нашия маршрут.
Там, изправена пред нас — бяла, полупрозрачна и красива като Арктика — ни посрещна Ледената кралица. Усмихваше се и изглеждаше безобидна. Беше зряла, но прелестна жена. Одиш, при която благодарение на майчинството жестокостта бе видимо смекчена и макар да бе загубила свежестта на младостта, бе съхранила непокътнати русата си коса, сините очи, дългата изящна шия и изисканите си маниери.
Бяхме толкова близо, че енергията й притъпяваше волята ми, но звуците, издавани от висящата на гърба ми Диана, ми възвърнаха способността да оказвам съпротива.
Извадих улуто си и се опълчих, без да я гледам в очите.
— Не се приближавай повече, няма да ти дам дъщеря си.
Дамата се изненада от моята реакция и се засмя.
— По-дива си, отколкото мислех, Селене.
Нямаше да се оставя мелодичният й глас да ме заблуди, нито ласкателните думи. Одиш бяха измамници. Подмамваха жертвите си, а после ги унищожаваха.
— Ще браня дъщеря си до последната си капка кръв.
— Вече го стори, също като мен.
— Като теб?
— Да. Защитавах и двете ви от множество нападки на Баалат. Току-що се увери сама.
— Белугата? Мъртвата инуитка?
Дамата кимна с глава.
— Да, точно така. Баалат искаше да те плени, но не успя. Защото, откакто стъпи на моя територия, аз те закрилях. Нали не си имала проблем с Баалат? Кажи ми, не се ли озадачи как така тя престана да те преследва?
— Искаш да кажеш, че тласкана от амбицията си, Баалат е стигнала чак дотук, в Арктика?
— Естествено. Затова се прероди. Затова използва могъщата си магия, която й позволи да се превъплъщава в различни същества без воля. Но ти й попречи.
Бях изумена:
— Аз ли?
Ледената кралица ме докосна от разстояние със студените си ръце. Почувствах ледената й милувка.
— Да, Селене, ти. Силата ти е огромна, желанието за живот също. Затова се намеси в моите планове и промени пророчеството, както намери за добре.
Възмутих се от обвинението й.
— Това не е вярно! Ти ни използва, мен и Мерицел. Възползва се от сина си, който ни накара да се влюбим в него, за да постигнеш целта си, за да бъде зачената избраницата.
Смехът на Ледената кралица отекна по всички кухини на пещерата, а ехото се понесе към дълбините на езерото.
— Наистина ли мислиш така? Гунар не ти ли каза истината?
Не исках да я слушам. За Одиш истината е само смътно понятие. Те объркват, лъжат, подмамват жертвите си — повтарях си аз, за да си го втълпя. Престорих се, че се вслушвам в нейните обяснения, но не си позволих да й повярвам.
Въпреки това нежният глас на Бялата дама ме завладяваше.
— Наистина, Гунар изпълняваше моите заповеди. Беше му наредено да направи така, че Мерицел — майка на избраницата според предсказанието — да се влюби в него, следвайки указанията, а после да я доведе тук бременна. Но ето че се появи ти. И Гунар, моят син, не ми се подчини. Въпреки моите заповеди отказа да следва плана и се отдаде на силата ти, на страстта ти. И Мерицел умря.
— Това не е вярно! — извиках.
Но тя продължи:
— Поздравления, Селене. Любовта на една жена е по-силна от могъществото на една майка. Гунар не знаеше за твоята бременност и затова беше щастлив с теб. Нещастието му започна в момента, когато го информирах, че си бременна и вашата дъщеря е избраницата. Когато вече бяхте в Исландия, той се опита да те разубеди да не идваш при мен. В Гренландия, въпреки постоянните ми опити да се намесвам, той отказа да те предаде и започна да преговаря с мен, поставяйки условия за вижданията ми с моята внучка след раждането й.