— Е, Селене? Сега вярваш ли ми?
— Благодаря — прошепнах аз.
— Такава е Баалат. Отчаяна е и е в състояние да опита всичко, за да унищожи избраницата.
— Да я унищожи? — повторих потресена.
— Естествено. Вече не се интересува от теб. След като се е родила избраницата, сега желае да я унищожи, защото не е нейна дъщеря. Това е единствената й цел, която я е обсебила напълно.
Стиснах още по-силно в прегръдките си Диана. Опасността беше по-голяма, отколкото си мислех.
— Ами ти? Какво искаш?
Ледената кралица се засмя доволно.
— Внучка ми е. Желанието ми е да я опозная и да я обичам. Носи моята кръв.
Искаше ми се да възразя, но почувствах, че говори истината. Беше вярно, толкова вярно, колкото фактът, че очите на Диана бяха същите като на баба й. Стоманеносини, като небето.
— А после?
Дамата ме погледна с любопитство.
— Нетърпелива си, Селене. После… ще видим.
— Какво ще видим?
— Ще видим кой ще я отгледа, кой ще я възпитава и кой ще й помогне да осъзнае и да приеме важността на ролята, която й е отредена.
От една страна, се успокоих: Ледената кралица беше права и бе постигнала целта си — във вените на Диана течеше нейната кръв и това бе гаранцията, че ще продължи живота, рода и властта й. Беше заинтересована да запази Диана жива. Дотук нашите интереси съвпадаха. На практика тя беше мой съюзник.
Но аз бях Омар, а тя — Одиш, което беше непреодолима пропаст.
— Имам обаче един проблем, Селене. И двете го имаме.
Признаваше, че има слабо място. Това ме изненада.
Дали не беше друг номер, за да ме разчувства?
— Какъв?
— Баалат отслабва силите ми. За да защитя Диана, непрекъснато използвам магия, но това не може да трае вечно.
Побиха ме тръпки. Разбирах я. Аз не бих могла да издържа на постоянните и пагубни атаки на Баалат.
— Има ли някакъв начин да се унищожи окончателно Баалат? — попитах аз.
Ледената кралица въздъхна.
— Да, но при сегашните обстоятелства аз не мога да се заема с това.
Любопитството ме погъделичка.
— Какъв е той?
— Да се слезе в света на мъртвите и да се помолят духовете да се намесят, за да я принудят да преустанови черните си магии.
— Духовете ли?
— Духовете са й много сърдити. Възмутени са от нея или поне би трябвало да бъдат. Баалат е нарушила принципа им, според който мъртвите не се завръщат в света на живите.
Краката ми се разтрепериха само като си представих света на мъртвите.
— И защо не си го сторила досега? Ти можеш да изминеш пътя до мъртвите.
— Това би означавало да изоставя временно защитата на Диана.
Започнах да разбирам за какво говори.
— Искаш да кажеш, че ако изчезнеш дори само за минутка, Баалат ще се възползва от възможността да унищожи Диана?
Ледената кралица се усмихна.
— Именно. Разбрала си ме. На три пъти отслабих охраната и ти сама видя колко е бърза.
Бях потресена. Силата, която демонстрираше Ледената кралица, не беше празно самохвалство. Само показваше какво би се случило, ако спре да бди над мен. Баалат долавяше нейното отсъствие и се превъплъщаваше в първата материална форма, която можеше да й свърши работа, за да реализира унищожителните си цели. Вече не й трябваше да проявява ловкост и хитрина. Задачата й ставаше проста, важното бе единствено да постигне желания резултат. Искаше да убие Диана.
— Аз мога ли да се боря срещу Баалат?
— Вече го изпробвах.
Почувствах се мръснишки използвана. Бях марионетка в ръцете й, за пореден път.
— Значи си допуснала превъплъщаването й в белуга, в мъртва инуитка и във вълк, за да изпробваш рефлексите ми и способностите ми да се боря?
— Да.
Сряза ме така категорично, открито и ясно, че нищо не можах да кажа.
— И?
— Имаш още много да се учиш.
Ставаше дума за живота на дъщеря ми. Не можеше вечно да завися от силата на друга Одиш, трябваше аз сама да я защитавам.
— Ще се науча.
— Това ми харесва. Смела си и си упорита. Ще опитаме.
И така, една Одиш ме научи как да се боря срещу друга Одиш. Нейните уроци дотолкова ми бяха от полза, че по-късно ми позволиха да издържа на тежкото изпитание, когато бях затворена между жените Одиш. Научих се да се пазя от тях, когато се ровеха в душата ми с мръсните си лапи. Научих се да устоявам на погледа им. Научих се по-бързо да замахвам улуто и да им нанасям рани там, където бяха уязвими. Научих се да правя заклинания, които забавяха движенията на противничката, а моите правеха по-енергични и по-резултатни.