И ако ние не можем да приемем, че огънят и изгарящата му мощ произлизат от водата, то значи не можем да отворим сетивата си, за да видим и разберем онези, които вече не съществуват.
Колко наивни сме живите, като се мислим за могъщи! Ако знаехме къде е истинската власт, бихме преосмислили нашите страсти.
Затова забравих. Затова исках да залича тези мрачни мисли от главата си, защото намерението ми бе да се завърна.
Кристине много ясно ме предупреди, че никога няма да се върна от света на мъртвите, ако по Пътя на Ом загубя желанието за живот и се оставя да умра.
Признавам, че многократно се обезсърчавах. Изпитвах страх, който ме приковаваше, докато се спусках надолу към непознатото — толкова силен, че нямах сили да бутна вратите, които ми се изпречваха на пътя. Неизвестността, която ме очакваше зад всяка поредна врата, изчерпваше силите ми и тази преумора постепенно подриваше надеждите ми и заличаваше всяка илюзия. Неведнъж ме обземаше желание да спра и да остана кротко притихнала край пътя, в покой вовеки веков.
Но винаги, когато си казвах: „Не мога повече, оставам тук“, си представях детето си, разплакано, с жадно отворени устенца да чака да бъде накърмено от мен. Този образ бе единственото, което ми даваше кураж и сили да продължа напред.
Най-сетне, след като преминах черното езеро и след страховития цербер, който ме посрещна на другия бряг, успях да преодолея тежките изпитания, благодарение на това че следвах указанията на Ледената кралица.
Най-сетне вратите към света на мъртвите бяха отворени пред мен.
И за първи път жива Омар премина през желязната стена, проникна в дълбините и бе посрещната от духовете на мъртвите.
Пристигнах с празни ръце, но с гърди, напращели от кърма, и очи, пълни със сълзи.
Постъпих точно както ме бе учила Кристине. Коленичих пред мъртвите и разплакана, горещо ги замолих да пожалят живота на дъщеря ми, избраницата от пророчеството, която Баалат искаше да унищожи с черните си магии. Бях кратка и ясна. Исках справедливост.
И те ме изслушаха.
Изслушаха думите ми с образцово преклонение. После ме накараха да изчакам.
Чаках дълго, чаках и чаках в безвремието, докато накрая ми съобщиха, че са взели решение.
Мъртвите се показаха състрадателни. Мъртвите, които помолих за милост към дъщеря ми и пред които обвиних Баалат в нарушаване на принципите за живот, бяха справедливи.
След като се съветваха при затворени врати, те осъдиха поведението на Баалат, прецениха действията й като недопустими, а посегателството над едно тъй беззащитно момиченце определиха като произвол, признак на безчестие и липса на всякакво достойнство.
После произнесоха присъдата. Пред мен осъдиха Баалат да остане в плен и никога да не види изпълнено желанието си за мъст. И въпреки че Баалат се съпротивляваше и крещеше, те я укротиха със сила, с въжетата на горчилката и озлоблението омотаха непокорния й дух и против волята й я подчиниха.
Баалат бе осъдена да остане в мрака, без никакъв шанс някога да се върне в света на живите.
При все това, според благородните закони на мъртвите, й бе дадена думата миг преди да си тръгна по обратния път, когато сърцето ми бе преизпълнено от щастие и мечтаех отново да прегърна завинаги топлото телце на дъщеря си.
Тогава Баалат, останала вечен пленник на закона на мъртвите, произнесе ужасните думи:
— Ще се върна по волята на Диана. Когато тя навърши петнайсет години, Властелинът на жезъла на О и любовта на Диана ще ми дадат силата да скъсам моите окови и да се завърна в света на живите.
Мъртвите незабавно накараха Баалат да замълчи, но не можеха да премахнат и обезсилят предсказанието, то бе магическо.
Това бяха думите на Баалат, думи на обещание и закана.
Това бе нейната прокоба, в която никога не повярвах, но която никога не ми даде покой. И вместо да измина обратния път с радост в душата, се влачих, превита от тежките мисли и тревогата какво ли ще ни донесе несигурното бъдеще след петнайсет години.
В света на живите нямах представа колко време бе изтекло в мое отсъствие. Не знаех какво ще се случи оттук нататък. Не знаех дали моята съюзничка Кристине няма да ми стане враг. Нито дали ще трябва да се боря, за да се защитя от атаките на Ледената кралица, която искаше да вземе избраницата.