Видях, че се колебае, и се възползвах от най-слабото й място:
— Ами светлината? В продължение на шест месеца не би виждала дневната светлина.
Мерицел, художничка и поклонничка на светлината, загуби почва.
— Колко време?
Не разбрах въпроса:
— Какво?
— Колко време му е нужно на Гунар, за да мисли?
— Един месец — отвърнах, без да се колебая.
Мерицел кимна.
— Добре.
Учудих се на способността си да лъжа, на самоувереността да разреша един проблем, който бях създала самата аз.
Разполагах с един месец, за да реша какво да правя с любовта си и с моята приятелка. И като глупачка си мислех, че съм единствената, която имаше волята да решава. Не допусках, че другите сами ще вземат решенията си.
Селене замълча и Анаид си даде сметка, че се беше стъмнило, а Клодия стоеше с ръце на кръста и в много сицилиански стил ги бе прекъснала:
— Мама миа! Все още не си облечена?
Селене погледна часовника си и загуби ума и дума.
— Много е късно.
Анаид се притесни. Оставаха няколко минути до купона. Скоро хората щяха да заприиждат. Сандвичите бяха готови и помещението — подредено и украсено, но тя още не се беше преоблякла.
И докато тичаше към къщи, хванала Клодия за ръката, и възможно най-бързо си навлече едно бюстие и лъскав панталон, вникваше в историята за невъзможната любов, която й бе разказала Селене.
— Ако се влюбиш в гаджето ми, без да знаеш, че е той, какво би направила? — направо попита тя Клодия.
— Вече ми се случи.
Анаид пребледня.
— Какво каза?
Клодия й посочи младежа, който слизаше от мотора си и им махна с ръка.
— Току-що хлътнах по това момче. Страшно е готино.
Анаид се изчерви като домат.
— Струва ми се… че е Рок. Нали? — добави Клодия и й намигна.
Беше Рок.
— И ако не побързаш да го свалиш, то аз…
Анаид обаче не беше особено бърза в тези работи. Беше много нервна на купона, бе първото й празненство, чувстваше се задължена да разговаря с всички през цялото време, да сервира, да се прави на домакиня, да се движи насам-натам и да е вечно заета. Избягваше сенките и тишината и едва се завърташе на дансинга.
Купонът беше пълен успех. Беше забавно, имаше хубава музика, много пиене и готина обстановка. Всички пиеха, смееха се, танцуваха, а някои двойки се усамотяваха по ъглите. Клодия дойде да я тормози:
— Онази, с три четвърти панталоните не е ли Марион?
— Да.
— Ами непрекъснато зяпа Рок.
— И мен какво ме засяга тая работа?
Анаид подреждаше поднос със сандвичи и нервно опипваше хапките с пастет и кашкавал.
— Ти си патологичен случай — прошепна й на ухото Клодия. — Смени им местата пет пъти. Стига си пренареждала сандвичите, ами отиди при Рок.
Анаид скришом го погледна. Както винаги, беше заобиколен от момичета и приятели. Говореха си за нещо забавно, смееха се.
— Зает е, не виждаш ли?
Клодия хвана за ръка Анаид и я повлече до мястото, където беше уредбата. Там, между тонколоните, синтезатора и стотици дискове, се криеше някакъв смотаняк с тенденции към аутизъм и шини на зъбите, наблюдаваше отстрани.
— Как се казваш? — подхвана Клодия.
— Джонатан.
— Много библейско име, много хубаво. Ти, Джонатан, би ли ми донесъл чаша портокалов сок с малко водка и да ме изчакаш там до прожектора?
Хипнотизиран, Джонатан бе неспособен даже и да кимне. Просто излетя, за да изпълни желанието на Клодия.
— Не си поплюваш — възхити й се Анаид.
Но тогава Клодия внезапно бутна с ръка всички дискове на земята. Анаид се ядоса:
— Да не си мръднала? Защо ги хвърли?
— За да си ангажирана с нещо, това ти е наказанието, че не можеш да се забавляваш.
И смеейки се, изчезна, като остави Анаид смутена и объркана. Полудяваше ли Клодия? Да не би да беше пила някаква странна отвара?
Наведе се, изпълнена с желанието да извие врата на приятелката си, и прокле часа, в който я беше поканила на купона. Единственото, което можеше да потвърди, е, че Клодия беше същото симпатично и общително момиче, както когато се запознаха, докато тя продължаваше да стои зад бариерата, без да се осмели да направи скок. Откъде ли извади сили, за да се изправи пред опасностите на вещиците Одиш и да освободи майка си от света на мрака, щом беше неспособна да се пребори със сценичната треска, която я обземаше в присъствието на едно момче?