— Необходимо ли е да извърви Пътя на Ом?
Селене трепна. Почувства се длъжна да даде разумно обяснение. Бе казала твърде много. Сдържаността не беше нейната сила.
— Досега смъртта е била територия на Одиш. Жените Омар винаги сме я избягвали, но избраницата няма да може да победи Одиш, ако преди това не измине пътя, който е извървяла Ом, за да се скрие в пещерата с дъщеря си Ома, защитавайки я от Од. Освен това…
— Освен това какво?
— Има и друг сериозен аргумент, но не мога да ви го споделя.
Настъпи краткотрайно мълчание, прекъсвано от бавното им дъвчене.
— Долц и Глабутц са писали много за пътуването — отбеляза Елена, вечно най-осведомена и най-информирана.
— Знам. Деметер и аз четяхме и се подготвяхме заедно за този труден момент. Макар и да не ми мина през главата, че Деметер няма да я има. Ще трябва да я придружа сама.
— Кога?
— Възможно най-скоро. Времето ни притиска, дебнат ни.
Елена си намаза с масло още една препечена филийка и обилно я гарнира с мармалад.
— Анаид има вид на спокойна и уверена. Раздаваше поканите за тържеството в Урт. Тя сама нае балната зала, купи напитките и с Рок композираха музика да танцуват най-малко една година. Помоли ме да й помогна със сандвичите.
— Мен също — добави Селене. — Това тържество я е въодушевило. Пред нея се преструвам на сигурна, но се забавихме с отпътуването. Тази вечер навършва петнайсет години и трябваше да сме тръгнали вече.
— Предусещаш ли нещо?
Селене потвърди:
— Всяка вечер правех защитното заклинание на Дидо, което е най-мощното и най-пълното, подсилвах ефекта му с пентаграма от малахит, но въпреки това долавям нечие враждебно присъствие.
Валерия протегна длани напред и ги задържа, затворила очи. Жилестите й ръце се напрегнаха изпънати, за миг тя цялата потрепери, веднага след което се отпусна и излезе от краткотрайното си състояние на транс. Потънала в мълчание, разбърка кафето, изпи го на един дъх, погледна утайката в дъното на чашата и рече:
— Действително, Селене е права.
Това, че етруската гадателка потвърди опасенията за евентуална намеса на Одиш, не вещаеше нищо добро. Атмосферата стана крайно напрегната.
Елена обаче, добродушната Елена, излапа последната препечена филийка с масло и мармалад и плесна с ръце:
— Вие какво, да не сте си наумили да ми опропастите закуската? Да, ама няма да го постигнете. Щом осемте ми деца не могат, нито пък мъжът ми, тая няма да я бъде. Дори самата графиня или възкръсналата Черна дама няма да успеят, колкото и недружелюбно да е присъствието им.
Селене се разсмя.
— Дано графинята да ти отваря този добър апетит дълги години. Дори и в нейно присъствие няма да престанеш да ядеш.
— Само това остава… Ако не, бедният ми Росарио какво ще суче?
Името на новото й бебе предизвика бурен смях.
— Голяма откачалка си. Росарио е име на момиче.
Елена имаше осем момчета и мечтаеше за момиченце.
— Затова го кръстих така.
— Обеща, че ще го кръстиш Рос.
— Да, ама Росарио е по-изчерпателно и когато порасне, ще ми благодари за това.
Така Елена постигна каквото целеше — да се върнат доброто настроение и оптимизмът. Леко почисти ръцете и устата си и шеговито обяви:
— Имам добри новини. Открих заклинанието за хамелеон, за което ни бяха казали, че се е загубило окончателно при пожара в Александрийската библиотека.
— Наистина?
— Упражнявах се и действа превъзходно.
Внимателно премести чинията с препечените филийки и извади от грамаданския си куфар един дебел, пожълтял, мухлясал том, подвързан с кожа. С изненадваща ловкост дебелите й пръсти отметваха страниците, докато откри това, което търсеше. С триумфален жест го показа на публиката:
— Може да се изрече от разстояние и няма значение къде се намира магьосницата в опасност.
Селене се усмихна и я изпревари в следващото й обяснение:
— Искаш да кажеш, че можете да ме откриете, където и да съм?
— Именно. Стига само да ни повикаш и ще можем мигновено да реагираме.
Селене се хвърли на врата на Елена да я целуне, но се препъна в куфара. От удара кафето й се изля на масата. Погледът на Валерия, която принадлежеше на етруското племе и притежаваше невероятни гадателски умения, веднага помръкна и всички млъкнаха. Когато си даде сметка за зрелището, тя се опита да омаловажи станалото.