— Няма нищо, не е важно.
— Важно е — прошепна Селене, втренчила очи в черното петно с неопределена форма върху жълтата покривка. — Кажи, какво видя?
— Не мога да го изтълкувам — настоя нервно Валерия.
— Да повикам ли Клодия? — закани се Селене.
Валерия отказа и с бързо движение взе кърпа, за да попие кафето.
— Само разлято кафе, нищо повече.
Всички знаеха, че не е вярно.
Анаид бе в еуфория. Всичките й приятели бяха откликнали на поканата. Беше наела помещението на мечтите си. Имаше музика, светлини, пиене колкото искаш, а майка й и нейните приятелки щяха да помагат за сандвичите.
Най-хубавото от всичко обаче беше приятната изненада от пристигането на Клодия.
Всичко това и неизбежното отпътуване оправдаваха донякъде нервното й състояние, желанието й да крещи и да се смее, нетърпението да дойде най-после вечерта и мигащите светлини да прикрият нейното вълнение.
Нямаше да има фиксиран час — такава беше уговорката със Селене — нямаше да има досаден надзор. Щяха да са сами и да танцуват, да щуреят до зори, да вдигат шум колкото си искат. Анаид се готвеше да преживее най-хубавата нощ в живота си. Клодия беше наясно с положението.
— Тази вечер ще свалиш Рок, нали?
Анаид се изчерви:
— Какво? Не знам как се прави това. Никога никого не съм сваляла.
— Нали си магьосница. Ами следвай инстинкта си. Моят инстинкт ми казва, че Рок е луд по тебе.
— Не бъди досадна.
— Досадна, не, вманиачена. Няма да си тръгна оттук, ако не те напия и не те уредя с гадже.
Рок беше най-големият син на Елена. Тъмнокос, сдържан, с черни очи, с пиърсинг на ухото, мотор и тесни дънки. Като деца с Анаид се къпеха заедно в реката. По-късно, като гадже на най-красивото момиче от класа — Марион, Рок се преструваше, че не я познава. Но откакто се върна, Анаид беше пораснала на ръст толкова, че можеше почти да го гледа очи в очи и Рок преоткри приятелката, дружката си от детинство. Прекарваха повече време заедно, отколкото разделени, и постоянно си звъняха. Първоначално Рок я помоли да му помогне с един поправителен изпит. Анаид беше най-добра по математика и макар да бе с две години по-малка от него, не й представляваше никаква трудност да го научи как се решават уравнения и да му помогне да се подготви за изпита. Свикнаха да седят един до друг часове наред. Анаид не му отдаваше такова значение, докато не го видя в града един следобед да излиза от киното с Марион. Вървяха, хванати за ръце, а когато я забеляза, Рок незабавно пусна дланта на момичето. Но беше достатъчно. Анаид почувства, че някъде в тялото я пробожда нещо, което до момента не познаваше. Черният дроб? Далакът? Белите дробове? А може би сърцето? Във всеки случай си беше дала сметка, че с Рок са се сближили дотолкова, че привързаността им беше надхвърлила обикновените отношения между съученици. И оттогава го преживяваше ужасно. Най-вече на другия ден, когато имаха среща и той й обясняваше, че с Марион са скъсали, но останали добри приятели. Не знаеше какво да прави, нито накъде да гледа. Срамуваше се от чувствата си, тъй като бяха нови, странни, великолепни…
След като осъзна, че Рок й харесва, не можеше да се владее и в негово присъствие вечно се изчервяваше. А при всяко негово обаждане, подхвърлена шега или случайно докосване страните й неизбежно пламваха.
През последните дни се засрамваше постоянно, тъй като се виждаха по всяко време, за да уточняват детайли по подготовката на тържеството. Заедно почистиха помещението, свързаха кабелите, закараха тонколоните и местиха столове и маси до късни доби. Всеки път, когато неволно се докоснеха, Анаид настръхваше. Усещаше сладък трепет, приятен гъдел, внезапно я обливаше топла вълна, която я караше да иска да удължи момента на допира, а даже понякога да го търси уж случайно.
Но не си правеше илюзии.
Най-вероятно Рок просто я считаше за добра приятелка.
Най-ужасното — Рок ако дойде с Марион на купона тази вечер.
Най-драматичното — и за миг не й мина през ума, че Рок я харесва.
Най-тъжното — че трябваше да тръгне с майка си скоро, много скоро.
Най-тежкото — че не можеше да използва уменията си за собствени облаги.
Най-абсурдното — че тя, едно срамежливо момиче, бе сочената от пророчеството като избраницата.
И Клодия все още не можеше да го асимилира.