— Когато майка ми каза, че ти си избраницата, се почувствах много странно. Хрумна ми да върна лентата назад с всички неща, които бях изрекла в твое присъствие, сякаш щеше да ме упрекнеш. Нали разбираш, сигурно станах за смях.
— Не съм си носила магнетофонче.
Клодия настоя:
— Това е като един хубав ден да си включиш телевизора и да разбереш, че другарчето ти по чин е много известна актриса, която се появява във всички филми. Чувстваш се ужасно.
Анаид я хвана за ръцете.
— Погледни ме добре, същата съм, както когато се запознахме, но по-уплашена.
— Ти да си уплашена!
Анаид никога нямаше да разбере доброто мнение, което имаше Клодия за нея.
— Тежи ми ужасно много.
— Жезълът ли?
— Отговорността, глупаче.
— Къде е властелиновият жезъл?
— Скрит.
— Ще ми го покажеш ли?
Анаид се поколеба:
— Ами… Точно сега ли? Не съм сигурна дали моментът е подходящ. Ако ти го покажа, не знам дали не излагам на риск бъдещето на всички Омар. Кълбо от нерви съм и въобще не се чувствам готова за всичко, което вещае предсказанието.
— И аз бих се чувствала така, но по-зле, със сигурност много по-зле.
Анаид се изправи, отвори гардероба, извади кутия от обувки и я показа на Клодия. Там, покрит със смачкани хартии, блестеше митичният скиптър на избраницата. Изработен от злато, той беше прелестен, но най-силно впечатляващ бе митът за него. Според легендата, самата майка О го изваяла, а после го хвърлила в дълбините на земята, за да не попада в ръцете на дъщеря й Од. Клодия беше силно впечатлена.
— И казваш, че когато заклинаваше Етна да избухне, земята го изхвърли?
— И Салма го открадна, по-късно майка ми го взе и сега е мой.
Замислена, Клодия протегна ръка към скиптъра, но Анаид бързо дръпна кутията.
— Не, не го докосвай!
— Защо?
— Има много силно влияние и може да пречупи волята на който го притежава.
Клодия го гледаше, без да откъсва очи.
— Предсказанието на Требора.
Анаид изрецитира:
— Благородно злато, от мъдри слова изваяно, предназначено за ръце, които още не са родени, скръбен изгнаник, прокуден от света по волята на майката О.
Клодия се присъедини към стиховете:
— Тя така пожела. Тя така реши. Скрито ще останеш в дълбините на земята, докато не настъпи мигът, когато небосводът ще засияе и небесните тела ще поемат своя път. Тогава и само тогава земята ще те изхвърли от недрата си, покорно ще отидеш в бялата й длан и ще я обагриш в червено.
Анаид довърши:
— Огън и кръв неразделни ще бъдат в скиптъра на властта на майката О. Огън и кръв за избраницата, която ще притежава скиптъра. Огън и кръв за избраницата, която ще бъде притежавана от скиптъра.
Тръпки побиха Анаид. Клодия произнесе последния стих:
— Скиптърът на О ще властва над потомките на О.
И се изсмя.
— Не го приемай толкова на сериозно. Когато си сериозна, изглеждаш по-възрастна.
Но Анаид беше сериозна.
— Всичко се сбъдна. В момента, в който се случи звездното подреждане, взех жезъла и разгромих Салма. Изцапах ръцете си с кръв.
Клодия я прегърна.
— Забрави го и се забавлявай. Тази вечер се забавлявай много и забрави преживяното.
Анаид се съвзе. Прибра кутията, затвори внимателно гардероба и си даде сметка, че умира за сън. Клодия се бе отпуснала върху леглото.
— Събуди ме в десет. Не бих искала да пропусна купона — успя само да каже тя, преди да заспи дълбоко.
Анаид я зави с кувертюрата и излезе на пръсти към хола.
В хола Анаид режеше хляб и обмисляше всичко, което би могло да се случи на тържеството. Щеше ли да прекара цялата вечер, седнала на стола и заета да си гризе ноктите? Щеше ли да прекара нощта в сервиране на напитки и сандвичи и да пуска музика, сякаш е Пепеляшка, без никой да й обръща внимание? Щеше ли да прекара нощта в приказки с Рок като приятели от детството, без изобщо да се докоснат? Цялата нощ ли щеше да клюкарства по женски с Клодия, обсъждайки присъстващите, и разяждана от ревност, да гледа как Рок и Марион се натискат? Щеше ли да прекара нощта в опит да танцува, без да предизвика съжаление? Щеше ли да прекара нощта, бленувайки напразно за една целувка от любимия?