Изправяш се над мъртвеца и стискаш юмруци. Трябва да откриеш дворцовата стража!
Мини на 56.
107
Ученият изглежда слаб и болнав, но в очите му трептят странни, упорити пламъчета. Когато започва да говори, думите му са резки и енергични.
— Запомни, Хендрик, на този свят няма нищо по-велико от науката. Само благодарение на нея нашите прадеди някога са прекосили небесните бездни, за да попаднат тук. И ако днес не живеем кой знае колко добре, причината е една — някогашните знания са изчезнали. Сега трябва да ги събираме троха по троха чрез дългогодишни наблюдения и проучвания. Ала все пак науката върви напред. Знаеш ли, че един мъдрец вече е открил как да впрегне силата на парата, чрез което ще ни даде огромна мощ? Уверявам те, момко, човечеството дължи само на учените всяка своя крачка напред. Затова не се колебай — ела при мен и ще избереш най-благородната професия. Младите винаги са любопитни, винаги търсят отговор на хиляди въпроси. Нима друг занаят ще ти даде такива възможности да откриеш отговорите? С моя помощ ще узнаеш тайните на механиката, историята, географията, корабоплаването, ще се научиш да бъдеш наблюдателен и съобразителен. А кой знае, може би някой ден ще направиш велики открития, с които да останеш навеки в паметта на благодарните потомци.
Ако след този разказ вече си избрал бъдещия си занаят, мини на 7.
Ако все още се колебаеш, изчакай следващата вечер и продължи на 91.
108
Кошмар…
Някакъв ужасен сън не те оставя на мира. Заключен си в килия с нещо невидимо, ала чудовищно и жестоко, готово всеки момент да се нахвърли върху теб. Обзет от отчаяние, ти с всичка сила блъскаш по затворената врата. Грохотът на ударите ти сякаш разтърсва цялата килия. Напразно. Иззад вратата долита само подигравателен смях.
Не е сън, минава през главата ти. И наистина, в един миг сънят като че се поразсейва и ти смътно осъзнаваш — ударите са истински. Някой блъска отвън с юмруци по вратата на стаята. Но когато опитваш да се надигнеш, бездната на кошмара отново те поглъща.
Не знаеш още колко си спал — може би часове, а може би само минути. Този път от съня те изтръгва острото предчувствие за смъртна заплаха. Изправяш се замаян и разтреперан. Нещо е станало с теб — чувстваш се немощен като след препиване. Отбележи си, че до разсъмване всичките ти умения ще бъдат намалени с една точка.
Лежал си облечен и дори с кинжал на пояса, тъй че остава само да вземеш меча си и да излезеш в коридора. Нямаш представа какво те заплашва, но за нищо на света не би останал в тази стая.
Мини на 236.
109
Заставаш на разклонението и хвърляш поглед наоколо. Питаш се накъде да продължиш. Но не ти остава много време за размисли, защото някой те хваща за рамото. Стреснато се обръщаш и виждаш над себе си лицето на едрия капитан.
— Ами ти откъде изникна? — пита той с дрезгав глас. — Да не би да си от кандидатите?
Всяко колебание ще те издаде. Трябва да отговориш веднага.
Ако признаеш, че си от кандидатите, мини на 136.
Ако отречеш, продължи на 178.
110
Всъщност нямаш никакъв повод за подозрения. По нрав зулгунците са кротки и изпълнителни, затова заможните хора често ги наемат за слуги. Тъй че прогонваш съмненията и надигаш големия меден бокал.
Мини на 335.
111
Знаеш, че не си чак толкова силен, нито пък особено умел в ръкопашния бой, но за нищо на света не би се предал без съпротива. Сега ще трябва да разчиташ на шанса си. Избери продължението сам — 165 или 184.
112
Това е най-страшната нощ през твоя живот. Скоро стихията се разиграва с такава сила, че всеки опит да се изкатериш на борда би означавал неминуема гибел. Нямаш друг избор, освен отчаяно да стискаш заледената греда и да се надяваш на чудо.
Времето сякаш е престанало да съществува. Остава само вледеняващият напор на бурята, болката на напрежението във всяко мускулче и непоносимият, сковаващ студ. Дивата стихия те носи с шеметна скорост все по-далеч и по-далеч от цивилизованите брегове — към незнайните и смъртоносни простори на заледения океан.
Ала така не може да продължава до безкрайност. Човешките сили имат своя предел. До разсъмване вероятно остава около час, когато един по-мощен порив на вятъра подмята фрегатата и изтръпналите ти пръсти не успяват да устоят. Преди да осъзнаеш какво става, всичко се премята пред очите ти. Сетне тежко падаш върху леда и със замъглени от болка очи виждаш как платната на пиратския кораб изчезват сред снежните вихрушки.