Выбрать главу

128

Очевидно днес имаш късмет. След дълго човъркане нещо щраква и вратата се отваря. Успех! Можеш да си прибавиш 1 точка ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ.

Предпазливо открехваш вратата и се измъкваш в коридора. За щастие наоколо няма жива душа. Да се връщаш назад е безсмислено — стражата веднага ще те спипа и този път няма да се измъкнеш толкова лесно. Остава да продължиш напред и да разчиташ на късмета си.

Премини на 21.

129

Без да губиш време, ти грабваш меча, закачаш го на пояса си и се отправяш към вратата.

Премини на 58.

130

Продължаваш напред и само след двайсетина крачки ахваш от изненада. През един от прозорците на коридора виждаш просторен вътрешен двор, изпълнен с народ. Няма съмнение, това е тъкмо дворът, където трябваше да стигнеш! Какъв късмет! Намираш се на втория етаж и не би било особено трудно да скочиш през прозореца. Долу има толкова много народ, че дори и да те забележат, бързо ще се изгубиш сред тълпата.

Докато се радваш на късмета си, иззад ъгъла на коридора долитат забързани стъпки. Сърцето ти трепва от тревога. Само това липсваше — да те хванат в последния момент.

Ако незабавно отвориш прозореца и скочиш долу, мини на 154.

Ако поемеш риска да се забавиш и да огледаш двора по-внимателно, продължи на 172.

131

Предположението ти се потвърждава от още един факт — слугата е късо подстриган, но зад ушите му са оставени два дълги кичура. Такива прически носят в княжество Ханта. Мислено си отбелязваш тази подробност — може да ти послужи, ако се опиташ да го предразположиш към разговор.

Премини на 245.

132

Гръмотевичният смях на демона разтърсва стените.

— Имаш късмет, нищожна земна твар! Завари ме в добро настроение! Е, добре, ще ти помогна! Но само отчасти, за да не си навириш носа. Донякъде разчитай на мен, а оттам нататък — оправяй се сам, жалък червей!

В следващия миг някаква чудовищна сила те грабва и те понася като вихър направо през стените на двореца. Наоколо се мяркат като мъгла каменни зидове, коридори и стаи. А сетне виждаш нещо, от което по гърба ти пролазват студени тръпки — облаци черен дим и огнени езици. Дворецът гори!

Изведнъж свръхестествената сила изчезва и ти се търкулваш по каменния под на коридор, изпълнен с пушек.

— Дотук беше моята помощ! — изревава демонът. — А сега ако можеш, върви към целта си; ако ли не — умри! Сбогом!

Тръгваш напред, ала скоро разбираш, че демонът навярно се е подиграл с теб. Лютивият, задушаващ дим те обгръща от всички страни. От вратите на стаите излитат пламъци. Все по-често спираш, разтърсван от мъчителна кашлица.

Мини на 200.

133

— Одобрявам решението ти, Хендрик — усмихва се чичо Рудо. — Аз самият мислех да те посъветвам да избереш нещо подобно, обаче виждам, че и сам знаеш накъде да се насочиш. Но все пак бих желал да размислиш още веднъж. Твърдо ли е решението ти?

Ако не смяташ да отстъпваш от това решение, мини на 259.

Ако си размислил в последния момент, върни се на 7 и направи нов избор.

134

Херцог Леотар поклаща глава.

— И този път сбърка. Ако внимаваше повече, щеше да се досетиш, че топчето би излязло през долния десен отвор. Съжалявам, момко, но ти се провали.

Уви, така е. Борбата за ръката на принцесата ще трябва да продължи без теб.

135

Уви, така и не успяваш да намериш изход от горящия лабиринт. Задавен от дима, губиш сетни сили и падаш на каменния под. Пред сълзящите ти очи се спуска черна пелена. Загиваш от задушаване още преди пламтящият таван да се срути над теб.

136

Капитанът кимва и те оглежда по-внимателно.

— Така значи… От двора ли идваш?

Аха! Той сам ти предлага възможността да го излъжеш! Какво ще му отговориш?

Да — мини на 209.

Не — продължи на 256.

137

Може и да е глупост, но решаваш да се довериш на предчувствието. Ставаш и излизаш в коридора, като не забравяш да вземеш меча и кинжала си.

Мини на 166.

138

Ако притежаваш поне 4 точки КРАСНОРЕЧИЕ, мини на 333.

В противен случай продължи по свой избор на 228, 251 или 302.

139

— Странни неща разправяш, момко — промърморва херцогът. — Не ми изглеждаш лъжец или фантазьор, обаче имам чувството, че нещо си се объркал. Риол изобщо не прилича на хантаец… пък и кой би наел в двореца прислужник от Ханта?