Колкото до оръжията, с които разполагаш, в тази книга те са две — меч и кинжал. А ако в хода на приключението се сдобиеш с още нещо, толкова по-добре за теб.
… И за живота
Тук няма да ти досаждам с много пояснения. Имаш 30 точки живот и трябва да си ги пазиш, защото останеш ли с нула точки, това означава, че си мъртъв и приключението е свършило. В отделни моменти ще имаш възможност да възстановяваш жизнените си точки, но те никога не могат да надхвърлят 30.
Нормално е уменията, които владееш, да зависят от състоянието ти. Никой не може да използва способностите си напълно, ако е ранен. Затова когато жизнените ти точки спаднат под 20, губиш по 1 точка от всичките си умения, докато състоянието ти не се подобри. И по още 1 точка губиш, ако животът ти намалее под 10 точки.
Това е. Желая ти успех в приключението!
Помощни средства
Увод
Тази история се развива в един друг свят — нейде далече от нашата Земя както в пространството, така и във времето.
Древните легенди на Лимерийското кралство разказват, че първите заселници са пристигнали тук от планета на име Тера. Огромен железен кораб пренесъл храбрите странници през небесната пустота, но пътешествието им завършило с катастрофа. Невъобразими сили ги тласнали надолу и те се сгромолясали сред огън и грохот. В този гибелен миг на нещастниците все пак им провървяло — защото под тях се разстилал безбрежният Северен океан. Падането на суша би означавало неминуема смърт за тях. Океанските вълни спасили живота им… ала ги лишили от всичко останало. За броени минути огромният кораб потънал в дълбините, а по морската шир останали да плават шепа хора в малки спасителни лодки.
Хиляди мъчения трябвало да изтърпят, докато се доберат до бреговете. А след това ги чакала още по-трудна борба — да оцелеят в един непознат свят без нищо друго, освен голите си ръце и познанията, които бавно се губели от поколение на поколение. Природните сили сякаш били срещу тях. Защото годината на тази планета е осем пъти по-дълга от земната — с благоприятна пролет и есен, но с убийствени жеги през лятото и люти студове през зимата, която трае цели две наши години. Над океаните и просторните равнини непрекъснато веят мощни ветрове, често прерастващи в разрушителни урагани. И една изненада за първите заселници — в техния нов свят луната почти не се отличавала от земната. Дори имала същите фази и същия период на обиколка около планетата — двайсет и осем дни. Затова хората продължили да отброяват времето по месеци, макар че една година вече имала не дванайсет, а деветдесет и шест месеца. Но това била единствената позната черта в този свят на бури, жеги и ледове. В борбата срещу непоносимите природни условия хората изпаднали почти до първобитно равнище, от което трябвало да започнат бавния път нагоре.
Нашето действие се развива в момента, когато Лимерийското кралство е достигнало ниво на развитие, близко до някогашното земно средновековие. И тъй, един ден в малкото стопанство „Червените камъни“…
Започни от 1.
Епизоди
1
— Хендрик, взе ли всичко?
Кимваш и потупваш малкото вързопче, в което е събрано оскъдното ти имущество — чифт празнични дрехи, нови кожени обувки, тръстикова флейта, джобно ножче и парче сапун. Но най-важното е в пазвата ти — кесия с дванайсет жълтици, цялото скромно богатство на твоето семейство.
Майка ти избърсва една сълза от очите си и въздъхва.
— Няма как, Хендрик. Знаеш, че няма как. Стопанството няма да прехрани всички ни. А ти вече си голям, скоро ще навършиш две години…
Отново кимваш и оглеждаш братята си. Те стоят край пътя навъсени и мълчаливи. Още когато баща ти загина във виелицата през миналата зима, стана ясно, че ви чакат тежки времена. Единственото решение беше да намалите броя на гладните гърла в семейството. И ето, днес чакаш кервана, който пътува за столицата Менония. Води го чичо ти Рудо — черната овца на фамилията. Или поне така беше доскоро. Но в днешните изпитания разчитате изцяло на него. Когато мина оттук преди три месеца, той обеща да те вземе на връщане и да ти потърси място като чирак при някой майстор в столицата. Именно затова са предназначени дванайсетте жълтици — да платиш обучението си. Не са много, но чичо Рудо обеща да разказва на всички колко си работлив и усърден. Е, дано някой да те приеме…