— Ето ги! — провиква се един от братята ти.
Иззад завоя край близката могила се надига облак прах, а след малко се появяват и първите платноходни каруци, тласкани от попътния вятър. Тук винаги има вятър. Разправят, че на Старата земя не било така, но тия приказки за Старата земя може и да са измислена работа. Кой знае дали изобщо е имало такъв свят.
Когато първата каруца се изравнява с вас, чичо Рудо сръчно сгъва платното и ти махва с ръка.
— Хайде, Хендрик, качвай се! Нямаме време за губене, чака ни дълъг път.
Скачаш в каруцата и поглеждаш към братята си. В очите им блести нескрита завист — толкова биха искали да бъдат на твое място и само след две седмици да видят Менония, за която са слушали толкова много. А ти… ти им завиждаш за това, че остават тук, на родното си място. И за кой ли път вече се питаш с тревога какво ли ще ти донесе бъдещето.
— Напред! — бодро се провиква чичо Рудо, после разпъва платното и каруцата поема по прашния път с удивителна бързина.
Премини на 37.
2
През цялата нощ не можеш да заспиш от вълнение. На следващия ден рано-рано се отправяш към двореца. Но когато се опитваш да влезеш, пазачите преграждат пътя ти с копията си.
— Стой! По каква работа идваш?
— За второто изпитание — гордо съобщаваш ти.
Единият от пазачите те оглежда с подозрение.
— А къде ти е жетонът?
Жетоните са на сигурно място — в кесията, здраво завързана за колана ти. Изваждаш единия и го показваш. Копията веднага се отдръпват настрани.
— Е, върви, уважаеми… и успех — леко се покланя пазачът.
— Пък ако успееш, не ни забравяй! — подхвърля другият.
От кое изпитание искаш да започнеш?
СТРЕЛБА С ЛЪК — мини на 53.
НАБЛЮДАТЕЛНОСТ — продължи на 284.
СЪОБРАЗИТЕЛНОСТ — прехвърли се на 113.
3
Погубва те една нещастна случайност. Закачаш с крак върха на купчина сняг и се търкулваш, преди да си отскочил достатъчно настрани. В следващата секунда попадаш под плъзгача и чудовищната тежест на ледената фрегата те премазва мигновено. Чуваш как костите ти хрущят като строшени вейки, сетне остава само мрак. Приключението завършва дотук заедно с твоя живот.
4
Отминава дългото, непоносимо горещо лято, през което денем градът замира и само леката нощна прохлада изкарва хората по улиците. Идва есента — най-оживеният сезон, защото през нея се трупат запаси за страховитата зима. От всички краища на страната пристигат кервани със зърно, които попълват огромните хамбари на Менония. Неведнъж в миналото тези хамбари са спасявали кралството от глад.
Есента е напрегната и за теб. Вече си едър и пъргав младеж, усвоил всички тънкости на престъпния занаят, но продължаваш да работиш със стария си учител. Привързал си се към него най-вече заради странното му чувство за чест и справедливост. Той наистина никога не посяга към кесията на бедняк, а дори и сред богатите избира за жертви само онези, които заслужават да бъдат ограбени.
Около средата на есента те приемат за пълноправен член на гилдията на крадците. Старейшините на гилдията са впечатлени от твоите способности. Запиши си в дневника на приключението, че владееш следните умения:
СИЛА — 2 точки
РЪКОПАШЕН БОЙ — 3 точки
БОЙ С КИНЖАЛ — 3 точки
БОЙ С МЕЧ — 2 точки
ЕЗИЦИ — 2 точки
ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ — 3 точки
НЕЗАБЕЛЕЖИМОСТ –3 точки
КРАСНОРЕЧИЕ — 4 точки
НАБЛЮДАТЕЛНОСТ — 4 точки
ХИТРОСТ — 4 точки
След това премини на 50.
5
— Ваша светлост, чувате ли ме? — възкликваш ти. — Дръжте се! Ще потърся помощ!
Херцог Леотар изпъшква задавено и отваря очи.
— Младежо… побързай… хантайски агенти… — Той млъква за момент, задавен от мъчителна кашлица. От устните му бликва кръв. — Заговор… да отвлекат принцесата наистина… стражата… упойващи билки… във виното… Побързай… спаси я… хантайците… и ледените… ледените…
Изведнъж тялото му се разтърсва в предсмъртен гърч, сетне остава да лежи неподвижно на окървавения под. Херцог Леотар е мъртъв.
Ако си носиш меча, премини на 26.
Ако мечът ти е останал в стаята, продължи на 38.
6
Мини на 29.
7
През последните дни от пътуването нетърпението ти става все по-силно. В късната пролет полетата и горите наоколо са великолепни, но ти почти не им обръщаш внимание. Непрекъснато се взираш към хоризонта, с надеждата най-сетне да зърнеш в далечината величествените кули на столицата. И ето че един следобед Менония се появява пред вас — могъщ и прекрасен град, обгърнал като дъга бреговете на просторен залив, из който се белеят платната на десетки кораби. Край самото море блестят златните куполи на кралския дворец. Нагоре, по склоновете на околните хълмове, се издигат квартал след квартал. Както вече си научил, всяка гилдия има свой район на столицата. Питаш се къде ли ще живееш през идните години, защото все още донякъде се колебаеш коя професия да избереш. Но така или иначе, не ти остава много време. Днес ще трябва да решиш окончателно.