Выбрать главу

Ще поканиш посетителя да влезе — мини на 271.

Ще изчакаш мълчаливо — продължи на 289.

Ще легнеш и ще се престориш на заспал — прехвърли се на 305.

233

Мини на 433.

234

Продължи на 196.

235

Херцог Леотар те поглежда със съмнение, но въпреки това усещаш, че е склонен да ти повярва. Прибави си 1 точка КРАСНОРЕЧИЕ и премини на 139.

236

Отваряш вратата и в първия момент ти се струва, че някой е захвърлил в коридора купчина парцали. Ала в следващия миг по гърба ти пробягват студени тръпки, защото разбираш какво представлява всъщност този тъмен предмет — вцепененият труп на херцог Леотар. Ръцете му са протегнати към вратата. Навярно в предсмъртна агония е блъскал с юмруци по нея, търсейки помощ.

Преобръщаш мъртвеца и виждаш върху гърдите му дълбока рана от кинжал.

— Стража! — провикваш се ти с всичка сила.

Мълчание.

— Стража-а-а-а!

Отговаря ти само ехото по коридорите.

Какво става в този дворец? Не знаеш, но зловещото предчувствие те обзема все по-силно. Изтичваш по коридора и след малко виждаш нова лежаща фигура, този път в униформата на боец от дворцовата стража. Човекът е жив и диша равномерно. Ала колкото и да го разтърсваш, той не отваря очи.

В главата ти бавно се оформя страшна догадка. Този спящ пазач… собственият ти непробуден сън… замайването… снощното вино… Някой е упоил охраната и гостите на двореца!

Мини на 117.

237

Отминава дългото, непоносимо горещо лято, през което денем цялата страна замира и само леката нощна прохлада изкарва хората по улиците. Идва есента — най-оживеният сезон, защото през нея се трупат запаси за страховитата зима. От всички краища на страната потеглят кервани със зърно, които попълват огромните хамбари на Менония. Неведнъж в миналото тези хамбари са спасявали кралството от глад.

Есента е напрегната и за теб. Вече си едър и пъргав младеж, усвоил всички тънкости на артистичното изкуство, но продължаваш да работиш със своя наставник, когото си обикнал от все сърце. Дължиш му всичко, което си научил. А то не е малко. Запиши в дневника на приключението, че владееш следните умения:

СТРЕЛБА С ЛЪК — 2 точки

ЕЗИЦИ — 4 точки

НЕЗАБЕЛЕЖИМОСТ — 2 точки

ГЕОГРАФИЯ — 4 точки

КРАСНОРЕЧИЕ — 6 точки

НАБЛЮДАТЕЛНОСТ — 4 точки

ХИТРОСТ — 4 точки

ИСТОРИЯ — 4 точки.

След това премини на 275.

238

Прицелът ти е твърде неточен. Изобщо не си съобразил, че в полет стрелата се спуска надолу, а и вятърът я отклонява наляво. Прехапваш устни, когато я виждаш да се забива в снега доста настрани и то преди да е долетяла до мишената.

Мини на 331.

239

Как смяташ да постъпиш сега?

Ще тръгнеш заедно със слугата, за да потърсите стражата — мини на 255.

Ще се приближиш към него, за да огледаш кинжала — продължи на 298.

Ще извадиш меча си и ще му заповядаш да пусне кинжала — прехвърли се на 315.

Ще го нападнеш незабавно — попадаш на 340.

240

Макар че сърцето ти бие до пръсване, полагаш усилия да изглеждаш спокоен и самоуверен. Небрежно се разминаваш с войниците и продължаваш напред. Очакваш всеки момент зад гърба ти да се раздадат гневни викове, но не се случва нищо подобно. Въздъхваш от облекчение. Успя! Е, поне засега…

Добави си 1 точка НЕЗАБЕЛЕЖИМОСТ и премини на 296.

241

— Я стига лъжи! — избухва херцогът. — Ти май ме взимаш за глупак! Да не мислиш, че слугите знаят за плановете ми? Е, ще изпиеш ли виното, или да те изгоня от двореца?

Ако се съгласиш да изпиеш виното, мини на 19.

Ако откажеш категорично, продължи на 161.

242

Ако имаш поне 3 точки ХИТРОСТ, мини на 328.

В противен случай продължи на 422.

243

Отминава дългото, непоносимо горещо лято, през което денем цялата страна замира и само леката нощна прохлада изкарва хората по улиците. Идва есента — най-оживеният сезон, защото през нея се трупат запаси за страховитата зима. От всички краища на страната потеглят кервани със зърно, които попълват огромните хамбари на Менония. Неведнъж в миналото тези хамбари са спасявали кралството от глад.

Есента е напрегната и за теб. Вече си едър и пъргав младеж, усвоил всички тънкости на бойните изкуства. Продължаваш да служиш при своя наставник, но един ден се случва нещо неочаквано. Откъслечните схватки с варварски орди по границите на Арданузката степ внезапно прерастват във война. Заедно с група рицари се оказваш обкръжен в малка гранична крепост. Цели две седмици отблъсквате яростните атаки на варварите, докато пристигне подкрепление, водено лично от херцог Леотар. Едва след края на сражението, когато врагът е разбит, научавате истината — готвело се е нахлуване в кралството и вие сте го осуетили със своята храбра съпротива.