Настава дългото, непоносимо горещо лято, през което денем цялата страна замира и само леката нощна прохлада изкарва хората по улиците. Но за търговците това е най-оживеното време, защото през този сезон бурите са сравнително редки и корабите им могат безпрепятствено да достигнат далечни страни. През това лято ти взимаш участие в няколко търговски експедиции, от които придобиваш безценен опит.
Ето че идва и есента, през която също имате много работа, защото сега се трупат запаси за страховитата зима. От всички краища на страната пристигат кервани със зърно, които попълват огромните хамбари на Менония. Неведнъж в миналото тези хамбари са спасявали кралството от глад.
От мършаво и любопитно хлапе ти си се превърнал в едър и строен младеж, усвоил всички тънкости на търговския занаят. Запиши в дневника на приключението, че владееш следните умения:
СИЛА — 4 точки
РЪКОПАШЕН БОЙ — 3 точки
ЕЗИЦИ — 6 точки
ГЕОГРАФИЯ — 4 точки
КРАСНОРЕЧИЕ — 3 точки
НАБЛЮДАТЕЛНОСТ — 2 точки
ХИТРОСТ — 3 точки
КОРАБОПЛАВАНЕ — 5 точки
След това премини на 322.
260
Херцог Леотар поклаща глава.
— Не знам откъде ти хрумна тази идея. Драги младежо, та нима не е очевидно? Дамата, разбира се. Дългият шлейф на роклята й е заличил следите. Съжалявам, но вече направих една отстъпка и ти не успя да се възползваш от нея. Ще трябва да отпаднеш от съревнованието.
Уви, така е. След няколко минути напускаш двореца с наведена глава. Някой друг ще се пребори за ръката на принцесата, но това няма да си ти.
261
Прибави си 1 точка ГЕОГРАФИЯ и премини на 309.
262
Капитанът те държи здраво. Всеки опит за бягство би бил безполезен, затова покорно тръгваш след него. След няколко минути се озоваваш във вътрешния двор на двореца, претъпкан с неудачници като теб. Уви, вече нищо не може да се промени. Ще бъдете държани под охрана в двора докато минат всички кандидати, а след това ще трябва безславно да се разотидете по домовете. Съревнованието е приключило за теб, както и за всички наоколо.
263
Мини на 132.
264
НЕГОВО СВЕТЛО ВЕЛИЧЕСТВО
РОБЕЛУНД
КРАЛ НА ЛИМЕРИЯ
СЪОБЩАВА НА ВСИЧКИ СВОИ ПОДАНИЦИ,
ЧЕ СЪГЛАСНО ДРЕВНИЯ ОБИЧАЙ ОБЯВЯВА
ЕДИНСТВЕНАТА СИ ДЪЩЕРЯ МАЛОРИНА
ЗА ГОДЕНИЦА НА КРАЛСТВОТО.
ВСЕКИ ПОДАНИК НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО,
БЕЗ ОГЛЕД НА
РАНГ, ЗВАНИЕ, ИМОТ ИЛИ ОБЩЕСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ
ЩЕ ИМА ПРАВО ДА СЕ БОРИ ЗА РЪКАТА НА ПРИНЦЕСАТА
НА ГОЛЯМОТО СЪРЕВНОВАНИЕ, КОЕТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ
СЛЕД ЕДИН МЕСЕЦ, СЧИТАНО ОТ ДНЕС.
ПОДПИСАЛ, СЪГЛАСНО ВОЛЯТА НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО:
ХЕРЦОГ ЛЕОТАР
На няколко пъти препрочиташ обявата, после бързо се вмъкваш в близката страноприемница. Както си очаквал, хората вътре гръмогласно обсъждат новината.
— Не мога да я разбера тая работа — заявява мършав мъж с дълги провиснали мустаци. — Откъде накъде кралят ще дава дъщеря си на някой съвсем неизвестен пришълец? Какво, значи и аз, с моите дрипи, имам шанс да стана кралски зет?
— Ще станеш, ама друг път! — ухилва се съседът му по маса. — Нали точно затова е съревнованието — да излъчи най-достойния. А тебе, като те гледам, ще отпаднеш още на първия кръг.
— Така си е — обажда се от ъгъла със скърцащ глас някакво прегърбено старче. — Помня последното такова съревнование. Млад бях още и реших да си опитам късмета. Ама къде ти… Пред двореца се струпахме хиляди кандидати, обаче така и не успяхме да влезем, щото първото изпитание беше още на вратата. Да са го преминали има-няма петстотин души. След това и те окапаха един по един, додето остана само някакъв неизвестен ловец на име Арманисто. Е, казвам неизвестен, щото така си беше тогава. Друг е въпросът, че днес всички знаят какъв велик пълководец се оказа херцог Арманисто, мир на праха му…
— И това потвърждава мъдростта на древния обичай — дълбокомислено добавя кръчмарят. — Досега нито веднъж не се е случвало в подобно съревнование начело да излезе недостоен човек. Пък и нали трябва от време на време в кралския род да се влее свежа кръв…
Напускаш страноприемницата замислен и развълнуван. Желаеш ли да се включиш в съревнованието за ръката на принцеса Малорина?
Да — мини на 379.
Не — продължи на 198.
265
Мини на 235.