Ако се съгласиш да изпиеш виното, мини на 19.
Ако откажеш категорично, продължи на 161.
274
— Значи край на разговора! — отсича херцогът. — А сега ще изпиеш ли виното, или да те изгоня от двореца?
Ако се съгласиш да изпиеш виното, мини на 19.
Ако откажеш категорично, продължи на 161.
275
С идването на зимата обиколките из страната приключват. Люти студове са сковали цялото кралство и вие се пренасяте в столицата, където можете да изнасяте представления в множеството кръчми и страноприемници, а понякога и на открито, стига денят да се случи по-мек. И точно след едно такова представление под открито небе, докато бързаш да се прибереш, виждаш край голямата крепостна порта да виси поразителна обява.
Мини на 264.
276
Пламтящият юмрук на демона се стоварва върху теб със силата на таран. Отхвръкваш като перце, тялото ти разбива прозореца на каютата и сред дъжд от стъклени парчета полита в мразовитата нощ зад кърмата на кораба.
Сетне идва жестокият удар в леда.
Мини на 478.
277
Мини на 266.
278
— Ама че глупост! — възкликва херцог Леотар. — Та на кого ще му хрумне да трови тъкмо теб? И сигурно си плиснал виното през прозореца, а? Слушай, младежо, имаш ли представа какво оскърбление си нанесъл на краля. Негово величество е избухлив човек… Обаче от мен да мине, няма да те издам. Знаеш ли какво ще направим? Ей-сега ще изтичам да ти донеса още един бокал вино. Изпиваш го и всичко е наред.
— А не може ли просто да свършим дотук, без да пия вино? — питаш ти.
— Хей хлапако! — строго възкликва херцогът. — Ти май си много нахален. Не усещаш ли, че вече освен краля оскърбяваш и мен?
И той излиза без повече приказки.
Продължи по свой избор на 8 или 35.
279
— Дръж се! — възкликваш ти. — Сега ще те изнеса на двора, а там сигурно ще намерим помощ.
Навеждаш се да вдигнеш ранения, но в този момент част от стената се измества със скърцане и някой те хваща за рамото. В полумрака успяваш само да различиш, че е много едър и широкоплещест.
— Ела, младежо — властно изрича дрезгав глас.
— Чакайте, този човек е ранен! — възразяваш ти.
— Нищо му няма — отвръща непознатият. — Това е само част от изпитанието. Хайде, идвай! Няма време, всеки момент ще дойде следващият.
Без повече обяснения той те дръпва към себе си и стената се връща на място. Намираш се в тесен подземен проход с каменни стени. Докато крачиш след едрия си водач, ти изведнъж проумяваш всичко. Разбира се! Изпитанието не е било в това дали ще пробягаш разстоянието за една минута. Искали са да проверят човечността на кандидатите.
След малко тунелът тръгва нагоре. Постепенно наоколо става по-светло и сега различаваш, че твоят спътник е облечен в разкошната униформа на капитан от кралската гвардия. Изкачвате се по стръмни стъпала, минавате по дълъг коридор и попадате в голяма зала, където са събрани стотина души — без съмнение онези, които са издържали първото изпитание. Обзема те странно чувство. От една страна си доволен, че ще имаш сравнително малко съперници, но от друга… Страшно е, като си помислиш колко хора са прескочили един умиращ нещастник.
Мини на 104.
280
В следващия миг обаче погледът на херцога пада върху перваза на прозореца, където си оставил бокала. Лицето му става сурово.
— Защо не си изпил виното? — рязко пита той. — Сам кралят ти праща този бокал, а пък ти го зарязваш недокоснат! Абе, момко, имаш ли представа какво вършиш? Негово величество е избухлив човек. Узнае ли за това оскърбление, свършено е с участието ти в съревнованието. А може и в затвора да попаднеш. Хайде, искам още сега да изпиеш всичко до дъно.
Напрегнато се мъчиш да обмислиш положението. Част от съмненията ти са отпаднали — сам херцог Леотар потвърждава, че виното е изпратено от краля. И все пак продължаваш да се колебаеш.
Ако изпиеш виното, мини на 19.
Ако откажеш, продължи на 87.
281
Уви, не си бил достатъчно бърз. Страшният диск прорязва гърлото ти и от разкъсаните артерии бликва кървав фонтан. Рухваш на пода, където ще издъхнеш след броени секунди, без да предотвратиш отвличането на принцеса Малорина. Това е краят на твоето приключение.
282
През дългото, непоносимо горещо лято цялата страна замира и само леката нощна прохлада изкарва хората от домовете им. Но за бродещите монаси няма отдих. Дори и в най-убийствените жеги вие обикаляте от място на място, за да разнасяте Божието слово. Когато идва есента, ти вече си едър и пъргав младеж, напълно достоен да бъде ръкоположен за монах от ордена „Свети Роберто“. Запиши в дневника на приключението, че владееш следните умения: