След премеждието с войниците преди малко, вече се чувстваш по-уверен в себе си. Но същевременно не можеш да прогониш леката тревога. Всяка среща носи риск да те разобличат. Как ще постъпиш сега?
Ще ускориш крачка, за да не те догонят — мини на 326.
Ще ги оставиш да те задминат — продължи на 351.
313
Внезапно някой докосва ръката ти. Стреснато се обръщаш и виждаш, че до теб лежи мъж с униформа на дворцов пазач.
— Помогни ми… друже… — дрезгаво прошепва той. — Трябва ми… лекар…
С ужас се вглеждаш в тъмното петно, което се разлива по снега под гърдите му.
— Какво е станало?
— Проклетите… проклетите хантайци! — изхриптява човекът. — Имали са… агенти в двореца… Използваха съревнованието… за да отвлекат принцесата… Снощи… упоиха виното на стражата… и гостите… А през нощта… ни нападнаха… заедно с ледените… ледените…
Гласът му заглъхва и той се отпуска безсилно на снега. Но казаното е достатъчно, защото от парка се разкрива гледка към залива и през голите клони на дърветата различаваш ледените простори, окъпани в лунни лъчи. Далече на хоризонта бързо се отдалечава силуетът на кораб с разпънати платна.
Ледените пирати!
Навеждаш се и с усилие вдигаш на ръце ранения страж. Докато крачиш през снега покрай горящия дворец, бавно осъзнаваш какво е станало. Хантайски агенти в съюз с ледените пирати са отвлекли принцеса Малорина. Сега нощната буря отнася похитителите към необятните простори на замръзналия океан — там, където никой не ще успее да ги догони. А твоите шансове да спечелиш ръката на принцесата са безвъзвратно загубени.
314
Вратата се захлопва и ти отново оставаш сам с бокала в ръка. Е, разговорът не се получи, но пък за сметка на това ти е оказана наистина невероятна чест — чаша вино от кралската трапеза. Надигаш го пред лицето си и вдъхваш аромата. Както си му е ред, греяното вино е приготвено с благоуханни билки и подправки. Тъкмо такова нещо ти трябва в тази студена нощ.
Ако изпиеш виното, мини на 335.
Ако решиш да не го изпиеш (което би могло да се сметне за непростимо оскърбление на краля!), продължи на 356.
315
— Не мърдай! — властно изричаш ти, изтегляйки меча си. — Пусни кинжала!
— Ама какво ви става, господине? — обърква се слугата. — Аз… такова…
— Пусни оръжието, казах! — повтаряш ти.
Слугата свива рамене и се навежда, като че иска да остави кинжала на пода. Но вместо това, в последния момент той изведнъж се хвърля насреща ти, готов за удар.
Твоят противник има 2 точки БОЙ С КИНЖАЛ и 10 точки ЖИВОТ. Ако успееш да го победиш, мини на 249.
316
Зимата слага край на дългите пътешествия. В цялото кралство хората са се укрили от студа зад дебелите стени на домовете си. Сега ти и твоят наставник само от време на време напускате манастира, за да посетите някое близко село. И именно когато се връщате след една такава обиколка, виждаш край голямата крепостна порта да виси поразителна обява.
Мини на 264.
317
Хващаш здраво арбалета, затаяваш дъх и след като се прицелваш внимателно в групата долу, натискаш спусъка.
Ако имаш поне 3 точки СТРЕЛБА С ЛЪК, мини на 349.
В противен случай продължи по свой избор на 62, 286 или 428.
318
— По дяволите! — изругава херцогът. — Хантаец в двореца! Дано да не си правиш шеги с мен, младежо, защото иначе ще наредя да те изхвърлят като краставо псе!
— Сигурен съм, че не греша! — уверяваш го ти.
Мини на 185.
319
— Какво става, младежо? — пита херцогът. — Не ти ли се спи? Сигурно се вълнуваш за утрешния ден, а?
Ако притежаваш умението НАБЛЮДАТЕЛНОСТ, мини на 336.
В противен случай продължи на 361.
320
Навеждаш се и претърсваш с треперещи ръце тялото на нападателя, но не откриваш абсолютно нищо, освен кинжала. Вече се каниш да се изправиш, когато забелязваш по прашния под следа от влачене на нещо тежко.
Ако смяташ, че това може да бъде важно, мини на 223.
Ако предпочиташ да повикаш стражата, без да губиш нито секунда, продължи на 56.
321