Другата възможност е само една — въпреки риска, да се изкатериш нагоре по гредата. Ако я предпочетеш, продължи на 474.
376
— Влез! — подвикваш ти и се надигаш от леглото.
Изчакваш няколко секунди, но човекът отвън само изпухтява — може би от раздразнение или недоволство. После чуваш как по коридора се отдалечават тежки стъпки и след малко настава тишина. Как ще постъпиш сега?
Ще отидеш да надникнеш в коридора — мини на 33.
Ще останеш в леглото — продължи на 244.
377
Доволен от оказаната ти чест, ти с усмивка надигаш големия меден бокал.
Мини на 335.
378
Бавно и предпазливо пристъпваш напред. Внезапно с крайчеца на окото си забелязваш рязко движение отляво и в същия миг сред тишината на спалнята се раздава зловещо свистене. Трескаво обръщаш глава и с ужас съзираш тънък, остър като бръснач стоманен диск, който лети право към гърлото ти. Някой е стрелял по теб с дисков арбалет!
Ако влачиш килим, премини на 418.
В противен случай продължи на 432.
379
Месецът до началото на съревнованието ти се струва безкраен. Зимата става все по-студена, дебела снежна покривка пада над цялото кралство, а океанът е скован от ледена броня. Мразовитите вихри са излъскали леда като огледало и сега вместо кораби из залива често се мяркат платноходни шейни. С тях търговците докарват стока от крайбрежните села, а ловците на зимен дивеч пътуват до близките острови.
Но жителите на столицата посрещат с тревожни погледи всяко платно, което се появява на хоризонта. С настъпването на зимата от севера все по-често идват зловещи слухове. По заледения океан отново върлуват свирепите ледени пирати. Разказват, че огромната им фрегата се плъзгала по леда с невероятна бързина и нито една шейна не можела да избяга от нея. Малките крайбрежни градчета били беззащитни срещу пиратските нападения. Когато се появявала ледената фрегата, хората имали само един изход — да съберат всичко ценно и да се надяват, че ще успеят да откупят живота си.
С типичното лекомислие на младостта ти не обръщаш особено внимание на тези страховити истории. Вълнува те единствено предстоящото съревнование. А времето се влачи по-бавно от когато и да било…
Ала ето че най-сетне настъпва уреченият ден. Ранното утро е невероятно студено, но когато пристигаш на площада пред двореца, заварваш огромна тълпа. Кандидати за ръката на принцесата са се сбрали от всички краища на кралството. Питаш се кога ли ще успеят да минат всички през първия кръг на изпитанието. И сякаш в отговор на мислите ти върху крепостната стена на двореца излиза глашатай. Над площада се възцарява тишина.
— Внимание! — обявява глашатаят с мощен глас. — Първото изпитание трябва да отсее недъгавите и болните. Стражата ще пропуска всички кандидати по тунела към вътрешния двор. Онзи, който не успее да пробяга разстоянието за една минута, отпада от по-нататъшната борба.
Умно измислено, казваш си ти. По този начин бързо и категорично ще бъдат отстранени мнозина от кандидатите.
Около портата настава блъсканица. Ти обаче предпочиташ да останеш назад. Така или иначе, тълпата ще се изниже, а състезанието едва ли ще бъде прекратено, преди да минат всички. Вместо да студуваш, решаваш да напуснеш площада и да прекараш час-два на топло в близката кръчма.
Когато се връщаш, тълпата наистина е оредяла и ти без труд успяваш да се добереш до портата. Въпреки студа, стражите там се обливат в пот.
— Стой! — грубо ти подвиква един от тях. — Ще тръгнеш, когато ти кажем. Чакай малко… Едно… две… три… Сега!
Хвърляш се напред под високия свод и в следващата секунда спираш смаян. Само на десетина крачки от теб пътят е преграден с грамадна желязна решетка. Какво означава това? О, да, разбира се! Нали казаха, че трябва да пробягате по тунела до вътрешния двор! Само че не ви обясниха какъв е пътят. Значи… още една уловка за отсейване на кандидатите.
Трескаво хвърляш поглед наоколо. В масивните стени отляво и отдясно зеят отворени врати. Зад лявата има стълбище, което води нагоре. От дясната пък започват стъпала, слизащи надолу. Коя врата ще избереш?
Лявата — мини на 224.
Дясната — продължи на 188.
380
В полумрака пред теб бавно се появява прегърбен скелет, обвит в изпокъсан и закърпен на няколко места саван. Скърцайки с мухлясалите си кости, той пристъпва от крак на крак и свадливо изрича: