Мини на 200.
431
Хвърляш се напред с всичка сила, ала това не е било достатъчно. За миг пръстите ти се вкопчват в ръба на борда, сетне не успяваш да се удържиш, политаш надолу и тежко се стоварваш върху леда.
Изглежда, че си загубил съзнание само за броени секунди, защото когато отваряш очи, ледената фрегата е едва на стотина метра от теб. Ала нощният вихър бързо я носи напред и вече няма никаква надежда да настигнеш похитителите.
Мини на 426.
432
Отчаяно се хвърляш на пода, за да избегнеш смъртоносното острие, ала сега всичко зависи само от шанса.
Избери продължението — 281, 367 или 446.
433
Влагаш в удара цялата си сила. Юмрукът ти се стоварва върху брадата на пирата и той рухва зашеметен на палубата.
Мини на 471.
434
Гръмотевичният смях на демона разтърсва стените.
— Имаш късмет, нищожна земна твар! Завари ме в добро настроение! Е, добре, ще ти помогна! Дръж се сега, жалък червей!
В следващия миг някаква чудовищна сила те грабва и те понася като вихър направо през стените на двореца. Наоколо се мяркат като мъгла каменни зидове, коридори и стаи. А сетне виждаш нещо, от което по гърба ти пролазват студени тръпки — облаци черен дим и огнени езици. Дворецът гори!
Преди да се опомниш, прелитате нагоре по обгърнато в пламъци стълбище, минавате през широка врата… и демонът изчезва, като те оставя на прага на разкошна спалня. Разбираш, че си достигнал целта си — това са покоите на принцеса Малорина.
Мини на 440.
435
Тласкана от бурния нощен вятър, фрегатата преминава край теб и се отдалечава към ледените простори. Изпуснал си своя шанс.
Продължи на 426.
436
Имаш ли кожена връхна дреха?
Да — мини на 112.
Не — продължи на 476.
437
— Добре де, добре! — жално промърморва демонът. — Какво толкова съм казал? Това, простосмъртните, хич не разбирате от шега!
— Шега ли? — заплашително питаш ти. — Ами ако аз взема да се пошегувам с някое заклинание?
— Ама недей така бе, благородни вълшебнико! — почва да хленчи Тик-Хана-Хай. — Аз съм само един клет и немощен демон. Колко неприятности съм имал досега с разни чародеи… Един иска купища злато, друг — дворец от скъпоценни камъни, трети — да избия враговете му. А пък аз не мога такива неща. Слушай що не вземеш да ме освободиш, а? Никаква полза няма от мен…
— Не искам много, демоне — казваш ти, защото знаеш, че наистина не можеш да очакваш кой знае какво от него. — Само ме отведи до спалнята на принцеса Малорина и ще бъдеш свободен.
— Е, добре. Това го мога — въздъхва Тик-Хана-Хай. После изведнъж се изкисква. — Ама да не се оплакваш от пътя, по който ще те водя. Щото може да е малко неприятен.
Преди да го запиташ какво има предвид, демонът се обръща и потраквайки с кокалите си, хуква по коридора с невероятна бързина.
Няколко минути лъкатушите тичешком из лабиринтите на двореца. И изведнъж те обзема ужас. Коридорът отпред е изпълнен с гъсти облаци дим, из които играят червеникави отблясъци. Дворецът гори!
Неволно си забавил крачка и Тик-Хана-Хай започва да се отдалечава от теб. Няма време за губене, трябва веднага да решиш как ще постъпиш.
Ако последваш демона през пожара, мини на 430.
Ако побегнеш назад, продължи на 393.
438
Не, тази мисъл е просто нелепа. Редките улични фенери светят съвсем нормално. Градските фенерджии са ги запалили още с падането на мрака, а сега кротко спят по домовете си.
Мини на 465.
439
Не, силите не ти достигат, за да разкъсаш веригата или да изтръгнеш халката. Ала за щастие ключалката на катинара е от най-простите. Измъкваш джобното си ножче и започваш внимателно да човъркаш из нея. Само след минута тихо щракване ти подсказва, че си успял.
Мини на 419.
440
В лицето ти лъхва студен вятър и веднага разбираш откъде идва той — отсреща се развяват завесите около отворената врата към терасата. Спалнята е осветена само от пламъците в голямата камина и падащите отвън лунни лъчи, но смътно различаваш отляво голямо легло с отметнати завивки. Сърцето ти се свива — без съмнение принцесата вече не е тук. И сякаш за да потвърди това предположение, откъм терасата долита пронизителен женски писък.
Ако незабавно се хвърлиш натам, мини на 187.