— Хантайци! — провиква се някой в тълпата. — Познах ги по прическите!
При тия думи над събраното множество се надигат яростни крясъци. Княжество Ханта открай време враждува с Лимерийското кралство. Разбира се, в голям град като Менония се срещат всякакви чужденци, включително и хантайски търговци, към които местните жители не проявяват и капка неприязън. Но на тая възбудена тълпа й трябва само една искра, за да пламне пожарът на омразата. И фаталната искра долита иззад вас под формата на вик:
— Хора-а-а-а! Всички в караулното са избити!
— Чакайте! — изкрещяваш ти. — Да ги заловим живи!
Късно! Тълпата се втурва напред, размахвайки гора от копия, вили, саби, ръжени, брадви и тояги. Напразно се мъчиш да разблъскаш озверелите хора. Когато най-сетне си пробиваш път до дъното на уличката, единият беглец лежи мъртъв с разбита глава, а другият е проснат до него след локва кръв и от пръв поглед разбираш, че му остават броени минути.
— Кои сте вие? — питаш ти, като коленичиш до умиращия хантаец. — Защо нападнахте стражата?
Злобна усмивка изкривява окървавеното му лице.
— Скоро ще разбереш, лимерийско псе… Иди да видиш двореца… и погледни към залива… Ледената фрегата… вече отнася… принцеса Малорина…
Скачаш и побягваш към главната улица, откъдето се разкрива изглед към пристанището. Под синкавите лунни лъчи виждаш в далечината силуета на огромен кораб с разпънати платна. А когато обръщаш глава надясно, съзираш кралския дворец, обгърнат в пламъците на страховит пожар.
Безсилно отпускаш ръце. Онова, което започна като обикновено съревнование, се е превърнало в жестока истина. Принцеса Малорина е отвлечена и едва ли някой ще успее да я открие сред безкрайните простори, към които я отнася фрегатата на ледените пирати…
464
Мини на 276.
465
Какво пък, време е и ти да се прибираш. Без повече протакане поемаш към дома си, където твоят наставник отдавна е заспал.
Едва на следващата сутрин ще узнаеш потресаващата новина. През нощта тайни агенти на княжество Ханта са нападнали двореца и са отвлекли принцеса Малорина. После водачите на заговора са изчезнали с фрегатата на ледените пирати. Нощната буря е заличила следите им и макар че всички войници в кралството са вдигнати по тревога, едва ли някой ще открие изчезналата принцеса… поне докато похитителите не съобщят какъв откуп ще искат.
Едно е сигурно — вече никога не ще имаш шанс да спечелиш ръката на принцесата.
466
Разчитал си на уменията, които притежаваш, но след няколко минути с ужас разбираш, че те не са достатъчни, за да се пребориш със стихията. Мини на 468.
467
Мини на 456.
468
Опитваш се да овладееш положението, ала това вече не е по силите ти. Дивият напор на бурята рязко накланя шейната настрани. После заледеният простор се премята пред очите ти. Шейната се преобръща и още преди да паднеш върху леда, чуваш как мачтата се строшава с пукот.
Мини на 473.
469
В тънкото си облекло нямаш никакъв шанс да издържиш дълго. Трябва на всяка цена да намериш някаква връхна дреха. А това означава само едно — да я отнемеш от притежателя й. Предпазливо се измъкваш изпод брезента… и застиваш на място. Само на няколко крачки от себе си забелязваш силуета на пират с дебела кожена наметка. Нямаш време за губене. Трябва да използваш този дар на съдбата!
Ако владееш умението НЕЗАБЕЛЕЖИМОСТ, мини на 441.
В противен случай продължи на 457.
470
Да, странно наистина. Патрули на градската стража обикалят столицата по всяко време на денонощието. А всъщност… може и да не е чак толкова странно. Нищо чудно в тоя страшен студ доблестните пазители на реда да са се сгушили някъде на топло. Ако решиш, че това е обяснението, мини на 465.
Ако сметнеш, че в отсъствието на патрули има нещо нередно, продължи на 451.
471
Бързо смъкваш дебелата кожена наметка на зашеметения враг (ако нямаш кинжал, можеш да вземеш неговия). След това с усилие премяташ тежкото му тяло зад борда и се връщаш в скривалището си.
Продължи на 170.
472
След няколко минути заливът остава назад… и зимната буря връхлита над малката ти шейна с удвоена сила. Ако владееш умението КОРАБОПЛАВАНЕ, мини на 301.