И двамата полетяха заедно за първи път.
Нямаше нито сбруя, нито камшик, каквито използваха драконовите ездачи. Неведнъж ударите на крилете заплашваха да я изтърсят, както се беше вкопчила, а студенината на драконовата плът пропълзяваше през дрехите й, хапеше и мъничкото й тяло изтръпваше. Но Адара не се страхуваше.
Прелетяха над бащината й ферма и тя видя Джеф, толкова мъничък долу, стъписан и уплашен, и разбра, че не може да я види. Гледката я разсмя, с леден кънтящ смях, смях отривист и чист като зимния въздух.
Прелетяха над хана на кръстопътя, където излязоха тълпи хора, за да ги погледат, докато преминаваха.
Прелетяха над леса, целия бял и зелен, и затихнал.
Издигнаха се високо в небето, толкова високо, че Адара не можеше дори да види земята долу и й се стори, че зърна друг леден дракон, далече в небесната шир, но не беше и наполовина толкова голям колкото нейния. Летяха почти целия ден, а накрая драконът зави в огромен кръг и закръжи надолу в спирала, хлъзгаше се във въздуха на вцепенените си и искрящи криле. Спусна я там, където я беше намерил, точно след заник.
Татко й я намери там, заплака, като я видя, и я прегърна, стисна я така, че чак я заболя. Адара не разбра защо, не разбра и защо я наби после, след като я прибра вкъщи. Но когато ги сложи с Джеф да спят, чу как се измъкна от леглото си и пристъпи до нейното.
— Много се уплаших — каза тихо. — Този леден дракон… Уплаших се, че те е изял.
Адара се усмихна в тъмното, но си замълча. Онази зима летя с ледения дракон още четири пъти, и всяка зима след това. Всяка зима летеше все по-далече и по-често от предната година, а ледения дракон го виждаха все по-често в небесата над фермата им.
Всяка зима беше по-дълга и по-студена от предишната.
Всяка година топенето идваше по-късно.
А понякога оставаха петна по земята, където леденият дракон беше полягал да си отдъхне, и там същинското топене сякаш така и не идваше.
Много приказки имаше в селото през шестата й година и пратиха вест до краля. Отговор така и не дойде.
— Лоша работа са тия ледени дракони — каза Хал онова лято, когато навести фермата им. — Не са като истинските дракони. Не можеш да ги покориш и да ги обучиш. Разправят за хора, които опитвали — намирали ги замръзнали с камшика и сбруята в ръка. Чувал съм за хора, дето си загубили пръстите и дори ръцете от допира до тях. Измръзване. Лоша работа, мда.
— Тогава защо кралят не направи нещо? — попита татко й. — Пратихме вест. Ако не можем да убием или прогоним звяра, до година-две няма изобщо да имаме сезон за сеитба.
Хал се усмихна криво.
— Кралят си има други грижи. Войната върви зле, знаеш го. Настъпват всяко лято и имат два пъти повече драконови ездачи от нас. Казвам ти, Джон, там горе е зле. Някоя година няма да се върна. Кралят едва ли може да задели хора да гонят леден дракон. — И се изсмя. — Освен това не знам някой някога да е убивал такова същество. Може би трябва просто да оставим врага да завземе цялата тази провинция. Тогава ще е неговият леден дракон.
Но няма да е, помисли Адара, докато слушаше. Който и крал да владееше земята, драконът щеше винаги да е нейният леден дракон.
4
Хал си замина, а лятото се стопи и погасна. Адара отброяваше дните до рождения си ден. Хал намина отново преди първия студ, повел грозния си дракон на юг за зимата.
Крилото му обаче изглеждаше по-малко, когато прелетя над гората онази есен, а гостуването му беше по-кратко от обикновено и завърши с шумна караница между него и татко й.
— Няма да тръгнат през зимата — каза Хал. — Зимният терен е прекалено коварен и няма да рискуват с настъпление без драконови ездачи, които да ги прикриват отгоре. Но напролет няма да можем да ги задържим. Кралят може дори и да не се опита. Продай фермата сега, докато все още можеш да вземеш добра цена. Можеш да купиш друга земя на юг.
— Това е моята земя — отвърна татко й. — Тук съм се родил. Ти също, макар че май си го забравил. Родителите ни са погребани тук. И Бет също. Искам да легна до нея, когато си замина.
— Ще си заминеш много по-скоро, отколкото би ти се искало, ако не ме послушаш — рече ядосано Хал. — Не бъди глупав, Джон. Знам какво означава земята за теб, но не струва колкото живота ти.
И продължи, но татко й не се предаваше.
Вечерта завърши с люти ругатни помежду им и Хал си тръгна посред нощ, като затръшна вратата.
Докато слушаше, Адара взе решение. Беше все едно какво ще направи или няма да направи татко й. Тя щеше да остане. Ако се преместеше, леденият дракон нямаше да знае къде да я намери, когато дойдеше зимата, а ако отидеше много далече на юг, нямаше никога да може да дойде при нея.