Той обаче дойде, точно след седмия й рожден ден. Онази зима беше най-студената от всички. Летяха толкова често и толкова далече, че Адара едва имаше време да работи над ледения си замък.
Хал дойде отново през пролетта. В крилото му имаше само дванайсет дракона и онази година не донесе подаръци. Двамата с татко й се скараха отново. Хал се гневеше, умоляваше и заплашваше, но татко й беше като камък. Накрая Хал си тръгна и се отправи към бойните полета.
Беше годината, в която бойната линия на краля се разкъса, горе на север край някакъв град с дълго име, което Адара не можеше да изрече.
Тери първа чу за това. Върна се от хана зачервена и възбудена.
Мина вестоносец, на път към краля — каза им. — Врагът е спечелил голяма битка и вестоносецът отива да моли за подкрепления. Каза, че армията ни отстъпва.
Татко им се намръщи, тревожни бръчки набраздиха челото му.
— Каза ли нещо за кралските драконови ездачи?
Въпреки караниците Хал беше от семейството.
— Попитах — отвърна Тери. — Каза, че драконовите ездачи са ариергардът. Трябва да правят набези и да палят, да забавят врага, докато нашата армия се изтегли безопасно. О, надявам се чичо Хал да е жив и здрав!
— Хал ще ги научи тях — закани се Джеф. — Той и Сярата ще ги изгорят всичките.
Татко им се усмихна.
През следващите седмици възбудата се стопи, понеже хората започнаха да проумяват големината на бедствието. Кралският път ставаше все по-оживен и цялото движение течеше от север на юг, и всички пътници бяха в зелено и златно. Отначало войниците преминаваха в стройни колони, водени от офицери със златни шлемове, но дори тогава не изглеждаха никак бодри. Колоните крачеха уморено, униформите бяха мръсни и изпокъсани, а мечовете и пиките, и брадвите, които носеха войниците, бяха нащърбени и неизлъскани. Много мъже бяха загубили оръжията си и куцукаха с празни ръце. А керваните с ранени, които се точеха след колоните, често бяха по-дълги от самите колони. Адара стоеше в тревата край пътя и ги гледаше, докато минаваха. Видя един мъж без очи, който крепеше друг, само с един крак, докато двамата кретаха заедно. Видя мъже без крака или без ръце, или и без двете. Видя мъж с разцепена от брадва глава и много мъже със засъхнала кръв и мръсотия по тях, мъже, които стенеха и пъшкаха, докато вървяха. Помириса мъже с тела, които бяха ужасно позеленели и подпухнали. Един от тях умря и го оставиха край пътя. Адара каза на татко си и той отиде с няколко други мъже от селото да го погребат.
Но най-много бяха изгорените мъже. Имаше десетки във всяка колона, мъже, чиято кожа бе почерняла и опърлена, и окапваше, мъже, които бяха загубили ръка или крак, или половината си лице от жежкия дъх на дракон. Тери им каза какво разправяли офицерите, когато спирали в хана да пийнат и да отдъхнат: врагът имал много, много дракони.
5
Почти цял месец се точеха колоните, все повече всеки ден. Дори баба Лора призна, че никога не била виждала толкова много движение по пътя. От време на време самотен вестоносец на кон препускаше срещу колоните на север. Но винаги сам. След време всички разбраха, че подкрепления няма да дойдат.
Един офицер в една от последните колони посъветва хората от района да опаковат каквото могат да носят и да заминат на юг.
— Идат — предупреди той.
Някои го послушаха и за седмица пътят наистина беше пълен с бежанци от селищата по на север. Някои от тях разказваха страховити истории. Някои тукашни хора тръгнаха с тях.
Но повечето останаха. Бяха хора като татко й и земята беше в кръвта им.
Последната организирана сила, дошла по пътя, беше изтощен конен отряд. Мъжете, измършавели като скелети, яздеха коне, чиито ребра се брояха. Изтрополиха в нощта на задъханите си и плувнали в пяна животни, а единственият, който спря, беше пребледнял млад офицер, който дръпна за кратко юздите на коня си и извика:
— Махайте се оттук! Те палят всичко!
И после препусна след хората си.
Малкото войници, които дойдоха след това, бяха сами или на малки групи. Невинаги вървяха по пътя и не плащаха за нещата, които взимаха.
След това не дойде никой. Пътят опустя.
Ханджията твърдеше, че подушвал пепел, щом вятърът задухвал от север. Семейството му стегна покъщнината си и тръгнаха на юг. Тери беше объркана. Джеф беше ококорен и възбуден, и мъничко уплашен. Задаваше хиляди въпроси за врага и се упражняваше да стане воин. Татко им ходеше по работите си, зает както винаги. Война или не, имаше зърно да прибира от полето. Усмихваше се по-малко от обичайното обаче и започна да пие, а Адара често го виждаше да поглежда към небето, докато работи.