Адара скиташе сама, играеше си във влажния летен зной и се мъчеше да измисли къде да се скрие, ако татко й се опита да ги отведе.
Най-накрая дойдоха кралските драконови ездачи, а с тях — и Хал.
Бяха само четирима. Адара видя първия и отиде да каже на татко си, а той сложи ръка на рамото й и двамата погледаха, докато премина — самотен зелен дракон, едва махаше с криле. Не спря. След два дни се появиха три дракона, летяха заедно. Един от тях се отдели от другите и закръжи надолу към фермата им, а останалите продължиха на юг.
Чичо Хал беше слаб, навъсен и прежълтял. Драконът му изглеждаше болнав. Очите му сълзяха, а едното му крило беше отчасти изгоряло, тъй че летеше непохватно и тромаво, с голямо усилие.
— Сега ще заминеш ли? — каза Хал на брат си пред всичките деца.
— Не. Нищо не се е променило.
Хал изруга, после каза:
— До три дни ще са тук. Драконовите им ездачи може да дойдат и по-скоро.
— Тате, страх ме е — каза Тери.
Той я погледна, видя страха на лицето й, поколеба се, а после отново се обърна към брат си.
— Аз оставам. Но ако благоволиш, бих искал да вземеш децата.
Този път беше ред на Хал да се затрудни. Помисли малко, а накрая поклати глава.
— Не мога, Джон. Щях да го направя, драговолно и с радост, ако беше възможно. Но не е. Сярата е ранен. Едва може мен да носи. Ако взема допълнителна тежест, може изобщо да не успеем.
Тери заплака.
— Съжалявам, мила — каза й Хал. — Наистина. — Стисна безпомощно юмруци.
— Тери почти е пораснала — рече татко им. — Ако нейната тежест е твърде много, тогава вземи някое от другите.
Брат и брат се гледаха с отчаяние. Хал потрепери.
— Адара — каза накрая. — Тя е мъничка и лека. — Засмя се малко насила. — Едва ли тежи изобщо. Ще взема Адара. Вие останалите вземете коне или фургон, или тръгнете пеш. Но трябва да се махнете оттук.
— Ще видим — отвърна уклончиво татко им. — Ти взимаш Адара и ни я пазиш.
— Да — съгласи се Хал. Обърна се и й се усмихна. — Хайде, дете. Чичо Хал ще те вземе да пояздим Сярата.
Адара го изгледа много сериозно и каза:
— Не.
Обърна се, изскочи през вратата и побягна.
Подгониха я, разбира се, Хал и татко й, и даже Джеф. Но татко й се забави, понеже спря на вратата и й извика да се върне, а когато започна да тича, беше тежък и тромав, докато Адара беше мъничка, лека и пъргава. Хал и Джеф бяха по-бързи от него, но Хал беше изтощен, а Джеф скоро се запъхтя, макар да тичаше с всички сили първите няколко мига. Когато стигна до най-близката пшеничена нива, тримата вече бяха останали далече назад. Адара се скри в житата и напразно я търсиха часове наред, докато тя се промъкваше предпазливо към горите.
Щом падна здрач, донесоха фенери и факли и продължиха търсенето. От време на време чуваше татко й да ругае или Хал да я вика. Седеше високо в клоните на дъба, на който се бе изкатерила, и се усмихваше на светлините долу, докато шареха напред-назад през нивите. Накрая се унесе в сън, засънува за идването на зимата и се зачуди как ще доживее до рождения си ден. Все още беше много далече.
6
Събуди я зора.
Зора и шум в небето.
Адара се прозя и примигна — и го чу отново. Изкатери се до най-горния клон на дървото, толкова високо, колкото щеше да я издържи, и избута листата настрани.
В небето имаше дракони.
Никога не беше виждала такива дракони. Люспите им бяха тъмни и покрити със сажди, а не зелени като на дракона, който яздеше Хал. Един беше ръждив на цвят, друг — с цвета на засъхнала кръв, а един — черен като въглища. Всички имаха очи като тлеещи въглени и от ноздрите им излизаше пушек, опашките им плющяха, а тъмните им набръчкани криле пляскаха във въздуха. Ръждивият на цвят отвори уста и изрева и гората се разтърси от рева му, дори клонът, на който беше Адара, потрепери. Черният също изрева и от пастта му излетя огнен лъч, целият оранжево-син, и когато стигна до дърветата, листата се съсухриха и почерняха, и задимяха от драконовия дъх. Онзи с цвета на кръв прелетя близо над нея, крилете му пращяха и се напрягаха, устата му бе наполовина отворена. Между пожълтелите му зъби Адара видя сажди и въглени, а вятърът, лъхнал от преминаването му, беше огън и шкурка, жулеше и дращеше. Тя се присви.