Издигнаха се. Далече от пещерата. Далече от реката. Над леса. Нагоре и нагоре. Леденият дракон възви на север. Адара зърна за миг фермата на татко си, но беше много мъничка и ставаше все по-мъничка. Обърнаха й гръб и се зареяха.
Тогава до ушите й стигна звук. Невъзможен звук, звук, който беше твърде слаб и твърде далечен, за да може изобщо да го чуе, особено над плясъка на крилете на ледения дракон. Но Адара все пак го чу. Чу как татко й изкрещя.
Горещи сълзи потекоха по страните й и там, където паднеха по гърба на ледения дракон, изгаряха малки черни петънца в скрежа. Изведнъж студът под дланите й стана хапещ, тя отдръпна едната си ръка и видя белега, който бе оставила на драконовата шия. Беше уплашена, но все пак се вкопчи в него.
— Върни се — прошепна му. — О, моля те, драконе. Върни ме.
Не можеше да види очите на ледения дракон, но знаеше как изглеждат. Устата му се отвори и блъвна синьо-бял облак, дълга студена ивица, която увисна във въздуха. Не издаде нито звук. Ледените дракони са безмълвни. Но в ума си Адара чу дивия, пронизителен вой на скръбта му.
— Моля те — отново прошепна тя. — Помогни ми.
Гласът й беше тънък и слаб. Леденият дракон обърна.
7
Когато Адара се върна, трите тъмни дракона бяха пред плевника и се гощаваха с изгорелите и почернели трупове на стоката на татко й. Един от драконовите ездачи стоеше край тях, подпрян на пиката си, и от време на време сръгваше дракона си с нея.
Погледна нагоре, когато студеният порив на вятъра изпищя над полята, извика нещо и затича към черния дракон. Звярът откъсна последно парче месо от коня на татко й, преглътна и се издигна неохотно във въздуха. Ездачът го запердаши с камшика си.
Адара видя как вратата на фермата рязко се отвори. Другите двама ездачи изскочиха навън и хукнаха към своите дракони.
Черният дракон изрева и огънят му се понесе нажежен към тях. Адара усети изпепеляващата му топлина и как тръпка премина през ледения дракон, щом пламъците заиграха по корема му. След това той изви дългия си врат, впи гибелните си празни очи във врага и отвори заскрежените си челюсти. Дъхът му излезе на пара между ледените зъби и този дъх беше бял и студен.
Докосна лявото крило на въгленочерния дракон под тях и тъмният звяр нададе болезнен, пронизителен вик, а когато отново удари с криле, покритото му със скреж крило се прекърши на две. Дракон и драконов ездач започнаха да падат.
Леденият дракон дъхна отново към тях.
Бяха замръзнали и мъртви преди да стигнат до земята.
Драконът с ръждивия цвят летеше към тях, и драконът с цвета на засъхнала кръв, с неговия гологръд ездач. Ушите на Адара забучаха от яростния им рев и тя усети горещия им дъх около себе си, и видя как въздухът затрептя от зноя, и подуши вонята на сяра.
Два дълги огнени меча посякоха във въздуха, но никой от двата не докосна ледения дракон, макар той да се свиваше в топлината и от него да се лееше вода като дъжд всеки път, щом плеснеше с криле.
Драконът с цвят на кръв прелетя много близо и дъхът на ледения дракон порази ездача му. Голата му гръд посиня пред очите на Адара, за миг по него се втечни влага и го покри със скреж. Той изкрещя, издъхна и падна, а сбруята му остана замръзнала за врата на дракона му. Леденият дракон се понесе към противника си, криле запяха тайната песен на зимата и взрив от пламъци срещна взрив от студ. Леденият дракон потрепери отново и се изви настрани, целият вир-вода. Другият дракон умря.
Но последният драконов ездач вече беше зад тях, врагът — с пълна броня върху дракона, чиито люспи бяха кафяво-ръждиви. Адара изпищя и в същия миг пламъците обгърнаха крилото на ледения дракон. Угаснаха за по-малко от миг, но крилото си бе отишло с тях, стопено и разбито.
Останалото крило на ледения дракон заудря диво във въздуха, за да забави падането му, но той рухна на земята с ужасен трясък. Краката му се натрошиха под него и крилото се прекърши на две места, а ударът от падането изхвърли Адара от гърба му. Тя тупна в меката пръст на нивата, превъртя се и се изправи с усилие, натъртена, но цяла и невредима.
Леденият дракон вече изглеждаше много малък, много грохнал. Дългият му врат се смъкна уморено на земята и главата му се отпусна сред житата.
Вражеският драконов ездач връхлетя отгоре с победоносен рев. Очите на дракона му пламтяха. Мъжът размаха пиката си и извика.
Леденият дракон мъчително надигна отново глава и издаде единствения звук, който Адара бе чувала някога да издава: ужасен тънък вопъл, пълен с тъга, като воя на северния вятър, когато минава покрай кулите и бойниците на белия замък, който стои пуст в земята на вечната зима. Когато вопълът заглъхна, леденият дракон отпрати студ към света за сетен път: дълга димяща синкавобяла ивица студ, пълна със сняг и тишина, и с края на всички живи неща. Драконовият ездач налетя право в него, размахал камшик и пика. Рухна пред очите на Адара.