Джим Уест говореше малко и то само тогава, когато го питаха. Даваше заповеди със звучен глас, като произнасяше отчетливо всяка дума и очевидно се стараеше да командва тъй, че да го разбират веднага. И моряците го разбираха.
В заключение ми остава да спомена за още една личност, която изпълняваше длъжността на готвач или кок. Той беше негър от африканския бряг, на име Ендикот, тридесетгодишен. Боцманът и негърът много добре се разбираха и често разговаряха надълго, като добри приятели.
Отплаването на „Халбран“ стана при най-благоприятни условия Студът наистина беше още твърде силен, понеже в Южното полукълбо, под 47 паралел, през август зимата все още продължава да държи в окови тази част от Индийския океан, обаче морето беше чудесно и попътният вятър постоянно духаше от изток-югоизток.
На брига животът течеше по правилата, по установения завинаги ред, много просто и — което е особено важно в морето — еднообразно, макар че и това имаше своята прелест. Пътуването при такива условия дава възможност човек да си отдъхне, да се успокои след неспокойния живот на брега — и аз бях доволен от положението си. При неравномерното поклащане на брига над спокойните вълни не дремеше може би само моето любопитство и трябва да си призная, че много ми се искаше да разбера причината, която накара капитан Лен Гай да промени първоначалното си решение по отношение на мен.
На 18-и август след обяд дежурните съобщиха за появата отляво на групата острови Крозе. На следващия ден задминахме островите Посесион и Швейне, посещавани само през риболовния сезон. Единствените им обитатели през това време бяха птиците, орляци пингвини и чиониси, които китоловците бяха нарекли „бели гълъби“ поради начина им на летене. През цялото време, докато минавахме покрай островите Крозе, аз не слизах от палубата и се любувах как водата от ледниковите върхове се спускаше на потоци към морето и образуваше красиви водопади. След това всичко се сля в мъгливата далечина.
Приближаването до суша винаги нарушава обикновения ритъм на живота на кораба и се превръща в истинско събитие. Кой знае защо ми дойде на ум, че за капитан Лен Гай се представя удобен случай да наруши своето мълчание и да влезе в разговор със своя пасажер. Но той не го направи.
Ако се изпълнеше предсказанието на боцмана, нямаше да минат и три дни и на северозапад щяха да се забележат върховете на остров Марион и остров Принц Едуард. Впрочем, както ми казваше боцманът, капитанът нямал намерение да се отбива там. „Халбран“ щеше да си набави прясна вода в Тристан да Куня.
Затова започнах да мисля, че еднообразният ход на живота на брига няма да бъде нарушен през цялото пътуване от никакво важно събитие. Но както се оказа впоследствие, бях се излъгал. Сутринта на 20-и август, когато Джим Уест стоеше на пост след първото наблюдение на часовия ъгъл, капитан Лен Гай, за мое голямо учудване, се качи на палубата и се спря на задната й част.
Аз стоях до борда и може би затова не бях забелязан от капитана. Дали беше така наистина или не, не зная, но мога с увереност да кажа само, че моето присъствие не привлече вниманието му. Аз от своя страна също реших да се интересувам от него толкова, колкото и той от мене, и спокойно стоях на мястото си.
Капитан Лен Гай направи няколко крачки по палубата, наведе се през борда, погледна дългата бразда, която се проточваше след кормилото и наглед много приличаше на бяла дантелена лента.
Тук, ако той заговореше, би могъл да го подслуша само един човек — кормчията, морякът Стърн, който с ръце на колелото, задържаше „Халбран“ и не му позволяваше да завива настрани.
Впрочем, доколкото можах да забележа, капитан Лен Гай очевидно никак не се боеше от това, тъй като смело се приближи към мен и със своя шепнещ глас произнесе:
— Сър… бих желал да поговоря с вас…
— Слушам ви, капитане.
— Не направих това досега, понеже… по природа съм неразговорчив… Признавам. И после, може би, ще ви се стори неинтересен самият предмет на разговора…
— Напразно мислите така — възразих аз, — разговорът с вас не може да бъде неинтересен за мене.
Струва ми се, че той не намери нищо иронично в този отговор, или поне не го показа.
— Слушам ви — добавих.
Капитан Лен Гай явно се колебаеше и приличаше на човек, който след като се е решил да направи много важно признание, изведнъж се разколебава и мисли дали няма да е по-добре да отложи за известно време разговора.