— Мистър Джорлинг — попита той, — не ви ли е идвал на ум въпросът, защо промених решението си относно вашето приемане?
— Разбира се, да. Доста дълго търсих обяснение на това, но не намерих, капитане. Може би вие, като англичанин… понеже имахте работа не със съотечественик… не ви се искаше…
— Мистър Джорлинг, аз в края на краищата се съгласих да ви приема за пасажер на „Халбран“ именно затова, защото сте американец, а не англичанин.
— Защото съм американец ли? — повторих аз много учуден.
— А още и заради това, че сте от Кънектикът…
— Признавам си, сега вече съвсем не разбирам.
— Ще разберете, когато добавя, че аз си помислих, че щом вие сте от Кънектикът и сте бил на остров Нантъкит, то твърде възможно е да познавате семейството на Артър Гордън Пим.
— Героят, чиито чудни приключения така талантливо е описал нашият знаменит поет Едгар По?
— Да, сър. Едгар По е писал своя разказ въз основа на ръкопис, в който са били изложени всички подробности на това необикновено и злополучно пътешествие из Южния ледовит океан!
За миг помислих, че сънувам всичко това, толкова ме учудиха думите на капитан Лен Гай. Нима той вярваше в съществуването на ръкописа на Артър Пим? Та нали сюжетът на романа на Едгар По е фантастичен, макар самият роман да е написан възхитително от един от най-знаменитите наши американски писатели! И ето изведнъж съвсем разумен човек взема този плод на фантазията на писателя за действителност!
Аз мълчаливо и с почуда гледах капитана и в същото време неволно се питах дали не е ли луд?
— Чухте ли моя въпрос? — продължи капитан Лен Гай настойчиво.
— Да, разбира се, капитане… разбира се… само не зная правилно ли ви разбрах?
— Ще го повторя още веднъж в по-ясна форма, мистър Джорлинг, понеже много желая да получа от вас определен отговор.
— Много ще се радвам, ако ми се удаде.
— И тъй, питам ви, познавали ли сте лично в Кънектикът семейство Пим, което живее на остров Нантъкит и има родство с един от най-уважаваните представители на страната? Бащата на Артър Пим, доставчик на флотата, се е смятал за един от най-главните търговци на острова. Именно неговият син попаднал във водовъртежа на онези странни приключения, описанието на които Едгар По е слушал от собствените му уста.
— Би било още по-странно, капитане, тъй като цялата тази история е създадена от могъщото въображение на нашия велик поет. Тя е просто съчинена.
— Просто съчинена?
Лен Гай произнесе тези думи с възходяща интонация и сви рамене.
— И тъй — продължи той, — вие не вярвате, мистър Джорлинг…
— Попитайте, когото искате, и всички ще ви отговорят същото, капитан Гай. Вие сте първият човек, от когото чувам, че това съвсем не е най-обикновен роман.
— Е, тогава изслушайте ме, мистър Джорлинг, защото въпреки че този роман — както го наричате вие — се появи едва миналата година, той все пак е самата действителност. Въпреки това, че са минали единадесет години от времето, когато са станали тези събития, за които се разказва в този роман, то те са съвършено истински, и загадката все още си остава неразрешена, а може би и никога няма да бъде разгадана!
Този капитан Лен Гай беше наистина луд и се намираше под влияние на пристъп, който затъмняваше умствените му способности! За щастие, макар той и да беше безумен, Джим Уест можеше без затруднение да го замести и самостоятелно да командва кораба. Впрочем, на мене ми оставаше само да го слушам, а понеже познавах романа на Едгар По, защото не само го бях чел, но дори няколко пъти го бях препрочитал, и ми беше любопитно какво щеше да каже за него нещастният капитан.
— Е, какво, мистър Джорлинг — продължи той по-рязко. Гласът му трепереше и това издаваше известното нервно напрежение, което го беше обзело. — Вие и сега ще продължавате да ме уверявате, че не сте познавал семейството на Пим, не сте ги срещал нито в Провидънс, нито в Нантъкит?
— И никъде другаде — отговорих аз.
— Добре! Само че не говорете толкова уверено, че това семейство не е съществувало, че Артър Гордън Пим е мит, че неговото пътешествие е просто измислено от Едгар По! Да! Може ли да се допусне, че човек — пък бил той и самият ваш Едгар По — е бил в състояние да си въобрази, да измисли, да създаде…
При постоянно усилващото се вълнение на капитан Лен Гай аз реших да не го дразня с противоречия и го слушах, без да го прекъсвам нито с дума.
— Сега, сър — продължи той, — запомнете добре фактите, които ще ви съобщя. Те са убедителни, а фактите, както ви е известно, не могат да се оспорват. Вие можете да мислите всичко, каквото обичате, но надявам се, няма да ме накарате да съжалявам, че се съгласих да ви приема на „Халбран“!