След няколко минути в един ъгъл на трюма, на светлината на таен фенер, Огастъс Барнард разказвал на своя приятел събитията, които станали на кораба скоро след излизането му в открито море.
Екипажът на „Гремпъс“ се състоял от 36 души, заедно с капитана и сина му. Огастъс Барнард няколко пъти се мъчил да проникне при своя приятел, но безуспешно. След три-четири дни на брига избухнал бунт. Душата на заговора бил готвачът-негър. Били избити повечето моряци, които останали верни на Барнард, а капитанът заедно с четирима матроси бил изхвърлен в малка лодка близо до Бермудските острови. Самият Огастъс Барнард навярно не би избегнал смъртта, ако старият лотаджия на „Гремпъс“ — метисът Дърк Питърз, не се бил застъпил за него.
„Гремпъс“ се отправил на югозапад под командата на подшкипера, който имал намерение да стане пират и да започне грабежи в южните морета.
При тези печални обстоятелства Огастъс Барнард много искал да се скрие в скривалището на Пим, но бил затворен в подводната част на кораба и окован във вериги, а готвачът му заявил, че ще излезе от своя затвор „когато бригът престане да бъде бриг“. Обаче след няколко дни Огастъс успял да се освободи от веригите на ръцете си и прерязал преградата, която го отделяла от трюма. Тигър усетил близостта на господаря си и това дало на Огастъс идеята да привърже на шията на кучето записка до приятеля си: „Написах това с кръв. Не излизай… от това зависи спасението на живота ти…“
Най-после, когато Артър Пим избягал от кучето и се залутал из трюма, приятелят му успял да го намери.
След това Огастъс Барнард съобщил, че между бунтовниците нямало съгласие. Едни искали да водят „Гремпъс“ към островите Зелени нос, други — в това число и Дърк Питърз — решили да заминат към островите на Тихия океан.
Огастъс си спомнил за Тигър, който още не бил побеснял, а само бил изпаднал в силна възбуда поради ужасната жажда. Той бил спасен.
Оставането в трюма било много опасно, понеже товарът бил разположен много небрежно и често при клатушкането бъчвите и денковете падали и се търкаляли ту на една, ту на друга страна, та двамата приятели едва се добрали до едно безопасно ъгълче.
Дърк Питърз продължавал да се отнася все така дружелюбно със сина на капитан Барнард. На брига останали всичко 13 души, заедно с Артър Пим.
Неочаквано започнала страшна буря. „Гремпъс“ бил подхвърлян от вълна на вълна като треска и накрая бил пробит на няколко места. Трябвало да работят непрекъснато с помпите. Когато след три-четири дни опасността преминала, Дърк Питърз решил да се отърве от подшкипера. Огастъс Барнард му предложил услугите си.
На следния ден един от моряците, на име Роджърз, умрял в конвулсии, и всички на кораба били уверени, че е отровен от помощник-капитана. Този случай бил удобен, за да се почне борбата. Но Дърк Питърз, Огастъс Барнард и Артър Пим имали да се борят с деветима противници. Затова трябвало да действат крайно предпазливо.
Никой на кораба не подозирал присъствието на Артър Пим, и той намислил хитрост, която би могла да им помогне. Тялото на умрелия от отровата моряк лежало още на палубата, и Артър Пим решил, че ако облече неговите дрехи и се яви сред суеверните матроси, страхът пред свръхестественото можел да парализира техните сили и да ги предаде във властта на Дърк Питърз.
Посред нощ Дърк Питърз излязъл при кормилото, нахвърлил се върху кормчията и го блъснал зад борда.
В общата каюта били събрани подшкиперът и останалите матроси — едни спели, други пиели и дрънкали глупости, като държали револверите и пушките си готови.
Появата на преоблечения Артър Пим произвела поразителен ефект. Като видял възкръсналия моряк, помощник-капитанът в ужас скочил от мястото си, размахал ръце и паднал мъртъв. Дърк Питърз в същата минута се нахвърлил върху останалите. Огастъс Барнард и Артър Пим не закъснели да последват примера му, а Тигър им помагал дейно. За няколко минути всички в каютата били избити или издушени, с изключение на моряка Ричард Паркър, когото сметнали, че могат да пощадят.
Така останали всичко четирима души да се борят с урагана, който свирепствал със страшна сила и мятал разнебитения кораб на всички страни като перце, въпреки че водата в трюма вече достигала два метра и половина.
В романа са описани подробно борбата с бурята и страданията на Дърк Питърз и тримата му спътници в продължение на двадесет дни след тази ужасна нощ: ваденето на провизии от наводнения трюм, срещата с тайнствен, препълнен с трупове бриг, който заразявал въздуха и плувал като огромен ковчег накъдето го носел вятърът, мъките от глад и жажда, хвърлянето на жребий, според който Ричард Паркър трябвало да загине, за да спаси живота на останалите и т.н. При адската жега в този пояс липсата на вода причинява такива страдания, каквито не всеки човек може да изтърпи. Огастъс Барнард умрял… корабът се преобърнал и Артър Пим и Дърк Питърз се изкачили на подводната му част, където се хранели с мекотели, каквито обикновено се полепват по корабите, а наоколо цяло стадо акули жадно очаквали плячката си… Най-после наблизо се показал бригът „Джейн Гай“ от Ливърпул, под командата на Уилям Гай.