Следваше подпис: „Петерсън.“
Петерсън! Сега си спомних всичко… Той беше подшкиперът на „Джейн Гай“… Помощник-капитанът на кораба, който спасил Артър Пим и Дърк Питърз от развалините на „Гремпъс“…
И тъй, значи всичко това беше истина? Значи Едгар По бе писал не като романист, а като историк? Артър Пим съществува, или по-право — беше съществувал… той, значи, не беше плод на фантазията на художника.
Започна да ми се струва, че ме е постигнала участта на Лен Гай и че аз също полудявам като него. Не! Аз просто бях чул неправилно… не бях разбрал добре. Тъй ми се беше сторило!
Как обаче да не обърна сериозно внимание на документалното доказателство, намерено в джоба на подшкипера от „Джейн Гай“, което неопровержимо потвърждава истинността на думите на Артър Пим? А после можеше ли да остане някакво съмнение, след като Джим Уест, развълнуван по-малко от всички останали, успя да разбере и прочете останалите части от изречения:
„На 3-ти юни течението ме отнесе на север от остров Тсалал!… Там останаха още капитан Уилям Гай и петима моряци от брига «Джейн Гай»… моят лед се носи от вятъра и течението през ледени пространства… Провизиите ми са много малко… 13-и юни… всичката ми храна се свърши… Днес, 16-и юни… ще умра…“
Значи тялото на Петерсън вече около три месеца се беше носило по вълните върху леда, който ние срещнахме на пътя си от Кергелен към Тристан да Куня! Ах, защо нямахме щастието да спасим помощник-капитана на „Джейн Гай“! Той би могъл да ни разкаже всичко, което не знаехме и което може би никога нямаше да узнаем — края на това тайнствено и в същото време ужасно приключение!
Трябваше най-после да повярвам това, което досега ми се струваше химера. Оказа се, че бившият капитан и моряците от „Джейн Гай“, които не бяха загинали по време на катастрофата, вече цели единадесет години живееха на остров Тсалал, напразно чакайки помощ!
Моят възбуден ум постепенно свърза две имена, което трябваше да ми обясни интереса на нашия капитан към всичко, което му напомняше приключенията на Артър Пим.
Лен Гай се обърна към мен и като ме гледаше упорито, каза:
— Сега вярвате ли?
— Да… да… — избъбрих аз. — Но капитан Уилям Гай от брига „Джейн Гай“…
— И капитан Лен Гай от „Халбран“ са родни братя! — извика той в отговор на висок глас, който бе чут от целия екипаж.
След това погледите ни отново се насочиха към онова място, където плаваше ледът. Оказа се, че двойното влияние на слънчевите лъчи и на водата бе направило своето и на повърхността на океана не се виждаше вече и следа от грамадния леден блок, дошъл едва ли не от Южния полюс.
VII
След четири дни „Халбран“ се приближаваше вече до остров Тристан да Куня.
Излишно е да казвам колко странно беше това съвпадение на фактите! Тази чудна среща с ледения блок и трупа на Петерсън върху него, дошли от повече от 800 мили зад Южния полярен кръг! И разкритието, че командирът на „Халбран“ и командирът на „Джейн Гай“ са родни братя! Да, всичко това трябва да изглежда повече от невероятно. А е нищо в сравнение с онова, което ще трябва да разкажа по-нататък.
Бях не само учуден и поразен, но и смутен пред тези невероятни събития. В края на краищата обаче трябваше да се примиря и последните ми съмнения изчезнаха заедно с тялото на Петерсън, спуснато с молитва на дъното на океана.
Оказа се, че не само капитан Лен Гай беше свързан с роднински връзки с героите на тази драматична и правдива история. Както научих, скоро след това и нашият Мартин Холт бил брат на един от най-добрите моряци на „Гремпъс“, загинал с другарите си преди „Джейн Гай“ да прибере Артър Пим и Дърк Питърз.
И тъй, на остров Тсалал, между 83-тия и 84-ия паралел южна ширина живееха сега шестима английски моряци, захвърлени там от съдбата преди единадесет години… капитан Уилям Гай, помощник-капитанът Петерсън и петима матроси от брига „Джейн Гай“ по някакво чудо не бяха попаднали в ръцете на диваците от Клок-клок!
Интересно беше да се знае, какво щеше да предприеме сега капитан Лен Гай? Можеше ли да има капка съмнение, че той ще направи всичко, за да спаси останалите живи?
Ето защо капитан Лен Гай тъй упорито отказваше да приеме пасажери на своя кораб. Ето защо той ми каза, че маршрутът на неговия бриг никога не е точно определен! Той през всичкото време се е надявал, че ще му се представи случай да предприеме пътешествие в полярното море!
Даже имам основание да предполагам, че ако „Халбран“ можеше веднага да тръгне за тази експедиция, капитан Лен Гай би се разпоредил да тръгнат на юг, и аз не бих могъл да го накарам да се откаже от това си намерение, за да ме закара на Тристан да Куня.