Впрочем, преди да се отправи към Южния полюс, той все пак трябваше да се отбие на тези острови, за да си набави прясна вода, още повече, че до Тристан да Куня ни оставаха само няколко денонощия. Може би там щеше да бъде възможно и да се ремонтира малко корабът, за да бъде в състояние да се бори с ледените планини и да достигне свободното море, щом го е наистина свободно отвъд 82-рия паралел. Но това не ме засягаше, защото след като слезех на Тристан да Куня, аз щях да чакам там да дойде друг кораб.
Най-после на сутринта на 5-и септември пред нас се показа вулканичният връх на главния остров, изгасналият кратер на който беше се превърнал в малко езеро. На следния ден можеше вече да се види почти целият остров и дори да се различат потоците замръзнала лава под снежната линия. Макар да бяхме още сравнително далече от острова, гигантски водорасли вече покриваха повърхността на морето — тези водорасли са истински растителни въжета, дълги от 200 до 400 метра.
Трябва да отбележа още, че през първите три дни след срещата ни с леда, капитан Лен Гай се показваше на палубата само за да измери височината на слънцето.
Щом свършеше, той веднага си отиваше в каютата и освен по това време аз можех да го видя само в часовете, определени за хранене. Немислимо беше да се накара да заговори този човек, който сякаш беше решил да играе ролята на ням. Реших да чакам и да не правя първата крачка. Кой знае защо, ми се струваше, че капитанът сам ще заговори с мене за своя брат Уилям, а следователно и за това, какво мисли да предприеме за спасението както на него, така и на спътниците му.
Когато на брега на Тристан да Куня е стоял на котва „Джейн Гай“, един бивш ефрейтор от британската артилерия на име Глас управлявал малка колония от двадесет и шест души, които търгували с Капщад и притежавали един-единствен кораб със средна вместимост. При нашето пристигане ефрейтор Глас имаше вече около петдесет поданици, и както бе забелязал и Артър Пим, царуваше над тях вън от всяко влияние на британското правителство.
При пристигането на „Халбран“ веднага влязохме във връзка с него. Той се отнесе към нас много благосклонно. Джим Уест, на когото капитанът възложи грижата да възобнови запасите от прясна вода и да купи прясно месо и различни зеленчуци, не можеше да се нахвали от любезността на ефрейтор Глас, който впрочем беше предварително уверен, че ще му платят добре за тази любезност и наистина не се излъга.
Но още в първия ден можеше със сигурност да се каже, че „Халбран“ няма да намери на Тристан да Куня всичко, каквото е нужно, за да се подготви както трябва за предполагаемото пътешествие в Антарктическия океан.
На следния ден аз излязох на брега, където срещнах бившия ефрейтор Глас — човек силен, добре запазен, с хитро лице и доста подвижен за своите шестдесет години.
— Често ли се отбиват кораби на Тристан да Куня? — го попитах.
— Толкова често, колкото ни е нужно — отговори ми той, като си потриваше ръцете зад гърба — очевидно стара привичка.
— В хубавото време на годината ли? — продължих аз.
— Да… в хубавото време на годината, ако само може да се каже, че в тези места има и лошо време.
— За което ви и поздравявам, мистър Глас.
— А вашият капитан много бърза! — каза той.
— Тъй ли ви се струва?
— Той толкова бърза, че лейтенантът му дори не отваря дума за купуване на кожи или мас!
— Ние имаме нужда само от храна и прясна вода, мистър Глас.
— Нищо, сър — отговори губернаторът доста ядосан, — каквото не вземе „Халбран“, ще го вземат други кораби! А накъде ще се отправи вашият бриг оттук?
— Вероятно на Фолклендските острови, където ще може да бъде поправен.
— Вие, сър, както ми се струва, не принадлежите към екипажа и сте просто пасажер?
— Да, мистър Глас. Аз дори имах намерение да остана на Тристан да Куня няколко седмици… Но се наложи да променя този си план.
— Много съжалявам, сър, много съжалявам! — каза губернаторът. — Би ни доставило голямо удоволствие, ако поживеехте тук известно време, докато дойде друг кораб.
— Много съм ви благодарен — отговорих аз. — За съжаление, няма да мога да се възползвам, понеже взех твърдо решение да не напускам кораба. „Халбран“ ще тръгне оттук щом свърши товаренето и ще се отправи към Фолклендските острови, където ще се направят всички нужни поправки за предстоящата експедиция в антарктическите морета. И тъй, аз ще отида във Фолклендските острови, където лесно ще намеря възможност да замина за Америка, а навярно и капитан Лен Гай не би отказал да ме закара там.