Тогава запасният капитан ми каза с известна досада:
— Стана дума за капитана. Още не съм го видял, бял ли е, черен ли е…
— Не вярвам да слезе на брега, мистър Глас.
— Да не е болен?
— Доколкото ми е известно, не е. Но нали ви е все едно, щом лейтенантът го замества така успешно?
— Ох, с този човек не може да се приказва много. Трябва едва ли не насила да му вадиш думите! За щастие, пиастрите от кесията му излизат много по-лесно, отколкото думите от устата му.
— Това е най-важното, мистър Глас.
— Много вярно, мистър…?
— Мистър Джорлинг, от Кънектикът.
— Отлично! Ето сега зная името ви… а за капитана на „Халбран“ още трябва да питам…
— Той се казва Гай… Лен Гай.
— Англичанин ли е?
— Да, англичанин.
— Той би трябвало да си направи труда да посети съотечественика си, мистър Джорлинг! Но позволете, аз познавам един капитан със същото фамилно име — Гай… Гай…
— Уилям Гай? — попитах аз бързо.
— Именно Уилям Гай.
— Командирът на „Джейн Гай“?
— Да, именно на „Джейн Гай“.
— Английски бриг, който се е отбивал на Тристан да Куня преди единадесет години?
— Да, мистър Джорлинг. Аз помня добре Уилям Гай, като че ли го виждам сега. Прекрасен човек, с открит характер. Продадох му порядъчно количество тюленови кожи. Той изглеждаше истински джентълмен. Малко горд, но много добър.
— А „Джейн Гай“? — попитах аз.
— И него виждам, като да е пред очите ми, на същото място, дето стои и „Халбран“, в дъното на залива… хубав кораб, 180 тона, с остър… да, остър нос. Ако не се лъжа, беше от Ливърпул.
— Да, това е истина. Всичко това е истина! — повтарях аз.
— А този „Джейн Гай“ продължава ли сега да плава, мистър Джорлинг?
— Не, мистър Глас.
— Нима пострада?
— За нещастие, в това няма никакво съмнение… и в същия ден е загинала голяма част от екипажа му.
— Разкажете ми, моля ви се, как се е случило това нещастие, мистър Джорлинг?
— На драго сърце, мистър Глас. От Тристан да Куня „Джейн Гай“ заминал към островите Аврора и други, които Уилям Гай се надявал да намери, ръководейки се от сведения…
— Които той получи от мен, мистър Джорлинг! — прекъсна ме бившият ефрейтор. — А мога ли да науча от вас дали са го намерили?
— Не… както и островите Аврора, макар че Уилям Гай прекарал няколко седмици в онези места и кръстосвал на изток и запад с постоянен наблюдател на мачтата.
— Навярно този неуспех се е дължал на случайност, мистър Джорлинг, тъй като, ако се вярва на китоловците, които не могат да бъдат заподозрени в лъжа, тези острови съществуват и беше повдигнат въпрос да ги нарекат на мое име!
— И това би било напълно справедливо — вежливо отговорих аз.
— Ако не ги открият никога, това наистина ще е обидно — добави губернаторът с тон, който издаваше голямо тщеславие.
— И тогава — продължих аз — на капитан Уилям Гай дошло на ум да изпълни един проект, който още отдавна бил узрял в ума му и за което го подбуждал още един пасажер, който се намирал на „Джейн Гай“.
— Артър Гордън Пим — извика Глас, — и другарят му, някой си Дърк Питърз, намерени в морето от брига…
— Нима вие ги познавате, мистър Глас? — прекъснах го аз.
— Как да не ги познавам, мистър Джорлинг! Странна личност беше този Артър Пим! Само за приключения мечтаеше. Право да си кажа, смел американец беше… и за луната би тръгнал! Кой знае, може и да е ходил вече там?
— Не, мистър Глас, но по време на тяхното пътешествие корабът на Уилям Гай преминал полярния кръг през ледената стена и проникнал на юг много по-далеч, отколкото всички преди него!
— Колко интересно пътешествие трябва да е било! — прекъсна ме Глас.
— Да, но за нещастие „Джейн Гай“ не се върна.
— И тъй, мистър Джорлинг, значи те и двамата са загинали, Артър Пим и Дърк Питърз — нещо като метис-индианец, ужасно силен човек, когото шест души не можеха да надвият!
— Не, мистър Глас, Артър Пим и Дърк Питърз успели да се спасят след катастрофата, жертва на която станали „Джейн Гай“ и по-голяма част от екипажа, и благополучно се върнали в Америка. По какъв начин — не зная. Наскоро след това Артър Пим умрял, но от какво е умрял, също не ми е известно. А Питърз отначало се заселил в някакво село в Илинойс, след това един прекрасен ден заминал оттам, без да каже на никого ни дума, и оттогава никой не знае къде е и какво е станало с него.
— А Уилям Гай? — попита мистър Глас.
Аз му разказах как намерихме трупа на Петерсън и изказах своите съображения, въз основа на които можеше да се предполага, че капитанът на „Джейн Гай“ и петима моряци трябва да се намират на един от островите в южната област, на осем градуса от полюса.