През всичкото това време аз напразно търсех удобен случай да поговоря насаме с капитан Лен Гай. Между обеда и вечерята той седеше затворен в каютата си, предоставяйки, както обикновено, управлението на брига на лейтенанта и се показваше на палубата само за да определи дължината и ширината по картата, когато слънцето надникваше за минутка през облаците. Длъжен съм да отдам справедливост и на екипажа, който, с боцмана начело, работеше славно, изпълнявайки заповедите на Джим Уест. Струва ми се дори, че би било много мъчно, ако не и невъзможно, да се подберат други десет такива моряци — ловки, смели и решителни.
Сутринта на 4-и октомври състоянието на небето и морето значително се подобри. Вятърът утихна, високите вълни постепенно спадаха и на следния ден вече ураганът се превърна в нормален пасат, който духаше към северозапад.
Най-после ми се предостави случай да говоря с капитан Лен Гай, което чаках с нетърпение. Това стана на 11-и октомври, малко след пладне и, както аз желаех, първата стъпка бе направена не от мен, а от него, и ето при какви обстоятелства.
Бях пред общата каюта, в самото начало на тесния коридор, когато капитан Лен Гай излезе от своята каюта, огледа с бърз поглед палубата, дойде и седна до мене.
Той очевидно искаше да поговорим и сигурно не за нещо друго, а за това, което всецяло го занимаваше. Може би поради това той измени даже на привичката си да разговаря почти шепнешком и говореше доста високо.
— Още не съм имал удоволствието да говоря с вас, мистър Джорлинг — започна той, — от нашето излизане от Тристан да Куня.
— Много съжалявам за това, капитане — отговорих аз, като се въздържах още от откровеността и го оставях да се изкаже пръв.
— Моля да ме извините — продължи той. — Аз имам толкова грижи! Трябва да изработя плана на експедицията… всичко да предвидя и да се старая нищо да не забравя… затова не ми се сърдете, моля ви.
— Аз и не мисля да се сърдя, уверявам ви…
— Това е прекрасно, мистър Джорлинг. Аз успях добре да ви разбера и оценя и много се радвам, че ми се падна честта да ви имам за пасажер на брига до пристигането ни на Фолклендските острови.
— Много съм ви благодарен, капитане, за всичко, което направихте за мен, и това ми дава смелост…
Тази минута ми се струваше най-подходяща, за да изкажа молбата си, но капитан Лен Гай ме изпревари:
— Е, мистър Джорлинг, вярвате ли сега, че „Джейн Гай“ действително се е мъчил да стигне Южния полюс или все още смятате книгата на Едгар По плод на фантазията на писателя?
— Не, капитане.
— Надявам се, че сега вече не се съмнявате в това, че и Артър Пим и Дърк Питърз не са измислени от Едгар По и че Уилям Гай, моят брат, и петимата моряци са още живи?
— След всичко, което научих тези дни, не мога да не вярвам, капитане. Да, аз вярвам и от сърце желая успех на вашата експедиция, която има за цел да спаси нещастниците!
— Ще направя всичко, което е по силите ми, кълна се във всемогъщия Бог! И се надявам, че моят опит ще се увенчае с успех.
— И аз се надявам, капитане… дори съм уверен в това… и ако вие сте съгласен…
— А вие не успяхте ли да поговорите за всичко това с някой си Глас, бивш ефрейтор от британската артилерия, който си въобразява, че е губернаторът на Тристан да Куня? — осведоми се капитанът, без да ме остави да довърша изречението си.
— Да, говорих с него. И това, което ми съобщи този човек, значително спомогна моите съмнения да се превърнат увереност.
— А-а! И той ли ви говори за това?
— Да. Той прекрасно помни всичко това и каза, че видял „Джейн Гай“, когато стоял на брега преди единадесет години.
— „Джейн Гай“… а брат ми?
— Той ми каза, че познавал капитан Уилям Гай, а също Артър Пим и Дърк Питърз. Аз му съобщих за смъртта на Артър Пим, когото той описва като смел човек, способен на най-безумни приключения.
— Кажете по-добре луд, опасен луд, мистър Джорлинг. Нали той увлече моя нещастен брат в тази съдбоносна експедиция?
— Ако се съди от разказа му, наистина, трябва да се предположи това…
— Исках да ви попитам, мистър Джорлинг — заговори пак капитан Лен Гай след кратко мълчание, — как мислите вие, може ли да се вярва безусловно на всичко, което се разказва в дневника на Артър Пим, издаден от Едгар По?
— Мисля, че трябва да се отнасяме към него с голяма предпазливост, като се вземе предвид особения характер на героя на тези приключения, който, според мен, невинаги се придържа строго към истината — това може да се види между другото от не съвсем правдоподобното описание на катастрофата на остров Тсалал. Вземете този пример: вашият брат и няколко моряци са се спасили, а Артър Пим категорично твърди, че те всички били загинали при срутването на хълма в Клок-клок…