— О, не! Той никъде не твърди това, мистър Джорлинг — възрази капитан Лен Гай. — Той просто казва, че когато Дърк Питърз и той стигнали до отвърстието, през което могли да видят околността, те разбрали секрета на изкуственото земетресение. Както помните, цялата стена на хълма се срутила в дълбоката теснина и на това основание той заключил, че под грамадата срутена пръст са загинали всички останали негови спътници. Това е само предположение — много правдоподобно, съгласете се — но все пак, предположение.
— Да, това е наистина така, капитане. Жалко само, че в бележника на Петерсън не се говори нищо за по-нататъшната съдба на вашия брат и на спасилите се с него моряци: дали са попаднали пак в ръцете на туземците и са в плен и досега или се скитат из остров Тсалал.
— Всичко това… ще го узнаем, мистър Джорлинг. Най-важното е, че сега ние знаем със сигурност, че брат ми и петима моряци от „Джейн Гай“ са били живи преди не повече от четири месеца. Сега за нас няма никакво значение романът, написан от Едгар По, а само правдивите записки, подписани от Петерсън.
— Капитане — казах аз, — искате ли да ме приемете в числото на вашите спътници до края на експедицията, която предприема „Халбран“ до Антарктическия полюс?
Капитан Лен Гай ми отправи такъв поглед, като че ли искаше да проникне в душата ми. Но това бе единственият израз на неговото учудване от необикновеното ми предложение, което той може би отдавна беше очаквал.
— С удоволствие.
IX
Начертайте правоъгълник дълъг 120 километра от изток на запад, и широк 70 километра от север на юг, поставете в този правоъгълник два големи острова и около стотина малки островчета, между 60 — 64,5° западна дължина и 51 — 53° южна ширина и ще получите групата, известна под името Фолклендски или Малвински острови, които стоят като предна крепост на около 450 мили от Магелановия проток на границата между двата велики океана — Атлантическия и Тихия.
Когато на 16-и октомври нашият бриг влезе в Порт Егмънт, тази група вече от шест години влизаше в числото на английските владения в южната част на Атлантическия океан.
Двата главни острова, според положението си един спрямо друг, се наричат Източен Фолкленд и Западен Фолкленд. На северната страна на втория се намира пристанището Егмънт.
Когато „Халбран“ хвърли котва в това пристанище, капитан Лен Гай даде 12 часа отпуска на целия екипаж. А, от следния ден трябваше да започне най-грижлив преглед на корпуса, мачтите и платната, с оглед на предстоящото много продължително пътуване из антарктическите морета.
Капитан Лен Гай също излезе този ден на брега да се види и да поговори с губернатора на архипелага — той се назначава от правителството на кралицата — по повод скорошното закупуване на провизии. Той реши да не жали парите, понеже излишната икономия можеше да се отрази много зле на успеха на толкова трудна експедиция. Впрочем аз с удоволствие бях готов да му помогна с пари, ако станеше нужда и даже — сам му го казах — с готовност бих поел една част от разходите по организирането на експедицията. Да, сега бях погълнат, увлечен от странното стечение на всички тези факти.
Що се отнася до мен, аз пожелах да сляза на брега чак на другия ден. По време на нашия престой тук щях да имам много време да огледам околността на Порт Егмънт и да изследвам острова в минералогично и геологично отношение.
За Хърлихърли се представяше прекрасен случай да възобнови разговора с мене и той не го пропусна.
— Приемете моите най-искрени и горещи поздравления, мистър Джорлинг — каза той, приближавайки се.
— По какъв повод, боцман?
— По повод на това, което научих — че сте пожелал да дойдете с нас едва ли не накрай света, до самия полюс!
— О, съвсем не толкова далеч, както ви се струва, и във всеки случай не по-далеч от 84-ия паралел…
— А това не ви ли плаши?
— Никак.
— Нас също, уверявам ви, мистър Джорлинг! Видите ли, нашият капитан, макар че е мълчалив, е добър човек. Важно е само да умее човек да се погажда с него. Най-напред той ви разреши да пътувате до Тристан да Куня, което по-рано отказваше, а сега ви позволява да се разходите чак до полюса.
— И аз съм му много благодарен за това, боцман, на вас също — побързах да добавя. — Защото, благодарение на вашето ходатайство имам възможност да извърша това пътуване.
— И онова, което тепърва ви предстои.
— Зная това, боцман.
Струва ми се, че моят приятел Хърлихърли, който обичаше малко да се попохвалва, когато му падне случай, сега долови известната доза ирония в моя отговор. Но като човек умен, той дори не показа вид, че я е разбрал, и продължаваше по старому да играе ролята на мой покровител. Да си кажа право, аз нямах абсолютно нищо против това и охотно бъбрех с него през свободните минути, тъй като той прекрасно познаваше не само Фолклендските острови, но и всичките острови в южната част на Атлантическия океан, където кръстосваше вече толкова години.