Когато приключиха ремонтните работи по корпуса, лейтенантът се залови за корабните части, при дейното участие на Мартин Холт, човек много опитен в поставянето на корабните платна.
— Мистър Джорлинг — каза ми през този ден капитан Лен Гай. — Виждате как се грижим да не бъде пропуснато нищо, за да се осигури успехът на нашата експедиция. Всичко, което можеше и трябваше да се предвиди, е направено. И ако „Халбран“ го стигне някаква катастрофа, това ще се случи само защото е невъзможно човешките същества да вървят против Божията Промисъл!
— Повтарям още веднъж, капитане, че се надявам на успех — отговорих аз. — Вашият кораб и вашият екипаж заслужават пълно доверие.
— Прав сте, мистър Джорлинг, аз също се надявам, че по един или друг начин ще сполучим да преминем ледовете. Не зная и не мога да си представя, какво ще даде в бъдеще парата, но съмнявам се, че тези параходи, с тежки и чупливи колела, биха могли да заменят кораба за плуване по Ледовития океан. И после, те ще трябва постоянно да подновяват запаса си от каменни въглища… Не! Според мен, по-добре е да се пътува с кораб, послушен на кормилото, и да използваме само вятъра, който е винаги на услугите ни, откъдето и да духа, стига да си владее човек работата така, както моят лейтенант.
— Съвсем съм съгласен с вас, капитане, и като разсъждавам от гледището на моряк, стигам до убеждението, че дори не би могло да се намери по-добър кораб! Но ако се случи експедицията да продължи много дълго, твърде е възможно провизиите…
— Ние ще вземем със себе си провизии за две години, мистър Джорлинг, и то от най-доброто. Порт Егмънт е такова място, където може да се достави всичко, каквото е нужно.
— Още един въпрос, капитане, ако позволите…
— Какво?
— Нима разчитате да минете със сравнително малкия брой моряци, които сега служат на „Халбран“? Наистина, те са съвсем достатъчно за управляване на брига, но кой знае какво ни чака в бъдеще и дали няма да бъдем принудени ако не да нападаме, то да се защитаваме от врагове? Не трябва да забравяме, че според думите на Артър Пим туземците на Тсалал наброяват хиляди! А ако освен това се окаже, че вашият брат и моряците му са в плен…
— Аз се надявам, мистър Джорлинг, че нашите оръдия ще защитават „Халбран“ по-добре, отколкото оръдията на „Джейн Гай“. Да ви кажа право, и аз самият смятам, че сегашният състав на екипажа съвсем не е достатъчен за нашата експедиция. Затова имам намерение да наема още няколко моряци.
— Трудно ли е това?
— И да, и не, понеже губернаторът ми обеща да ми помогне в тази работа.
— Аз мисля, капитане, че желаещи могат да се привлекат с висока заплата.
— Двойна, Мистър Джорлинг, т.е. същата, каквато ще получава и целият екипаж.
— Знаете ли, капитане, аз съм готов… желая да взема участие в разходите по тази експедиция. Моля да гледате на мене като на ваш приятел.
— Това наистина може да потрябва, мистър Джорлинг, и аз съм ви много благодарен. Най-важното е да завършим приготовленията в най-къс срок. След седмица трябва да вдигнем котва.
Известието, че бригът се готви да замине за моретата на антарктическия пояс предизвика известна сензация както в Порт Егмънт, така и в другите пристанища на Фолклендските острови. В това време там имаше много моряци без работа, които очакваха появата на китоловците, за да им предложат своите услуги, за които, впрочем, им плащаха добре. Ако се касаеше само за риболовна експедиция на границата на полярния кръг, то на капитан Лен Гай щеше да му се наложи дори да откаже на мнозина. Но да проникнат отвъд ледените пустини, да се спуснат много по-далеч отколкото бяха успявали дотогава другите мореплаватели, макар че целта беше да се помогне на пострадали — това щеше да накара мнозина да се замислят. Само старите моряци на „Халбран“ бяха способни да не мислят за опасностите, с които са съпроводени подобни експедиции, и да се съгласят да следват своя капитан, колкото и далеч да отиваше той.
Целият въпрос се свеждаше до това, да се увеличи броят на моряците на кораба. Ако броим капитана, лейтенанта, боцмана, готвача и мен, бяхме всичко тринадесет души, а за такава експедиция нямаше да бъдат много даже и 32–34 души особено като се вземеше предвид, че екипажът на „Джейн Гай“ беше наброявал 37 души.