На 27-и сутринта, в присъствие на властите на архипелага, със забележителна бързина се извършиха последните приготовления за заминаването. Пътниците се простиха с тези, които оставаха на брега. След това вдигнахме котва и бригът напусна пристанището.
Експедицията започна и само на Бога беше известно каква участ очакваше тези мъжествени хора, които от човеколюбие се отправяха на помощ на ближния в незнайните области на антарктическия пояс.
X
От Фолклендските острови на 27-и септември 1830 година бяха тръгнали два кораба под началството на капитан Биско, които се отправили към Сандвичевите острови, и на 1-ви януари следващата година вече ги обиколили от север. Шест седмици след, това единият кораб претърпял корабокрушение.
Капитан Лен Гай тръгна от същия пункт както и Биско, който трябвало след това да изгуби цели 36 дни, за да стигне до Сандвичевите острови. Това се случило, тъй като английският мореплавател трябвало да се бори с плаващи ледове, които го срещнали още щом преминал полярния кръг и го накарали да се отклони на югоизток. На това обстоятелство се дължи откриването на Земя Ендърби.
Капитанът отбеляза на картата маршрута на Биско и като го показа на Джим Уест и на мен, каза:
— Аз, впрочем, съвсем нямам намерение да плавам непременно по пътя на Биско, а искам да следвам примера на Уедъл. Този смел моряк бил само прост китоловец, но въпреки това отишъл много по-далеч от всички свои предшественици и струва ми се, че най-добре ще направим, ако тръгнем но същия път. Но ако не срещнем никакви препятствия и ако „Халбран“ срещне ледената преграда чак към средата на декември, това ще значи, че сме дошли твърде рано. Не забравяйте, че Уедъл е достигнал 62-ия паралел чак в средата на февруари и едва тогава, казва той, „не се виждало ни едно парченце лед“. След това към 20-и февруари той стигнал до 74 градуса и 36 минути южна ширина и с това завършил своето пътешествие в южните области. Нито един кораб не е проникнал по-нататък, с изключение на „Джейн Гай“, който не се върна… И тъй, значи от тази страна има дълбоко вдаване на морето навътре в антарктическите земи между 30-ия и 40-ия меридиан, щом след Уедъл Уилям Гай е успял да стигне само на шест градуса от Южния полюс.
Както винаги Джим Уест слушаше мълчаливо и измерваше с поглед пространството, което капитан Лен Гай показваше между стрелките на компаса. Той постоянно се държеше като човек, който току-що е получил заповед, бърза да я изпълни и е готов да отиде където и да му кажат.
— Капитане — попитах аз, — вие по всяка вероятност ще се стараете да вървите по същия път, по който е минал „Джейн Гай“?
— Непременно.
— Тогава ние трябва преди всичко да имаме предвид, че от Тристан да Куня вашият брат е тръгнал на юг да търси островите Аврора, които, впрочем, не намерил, а след това вече решил да приведе в изпълнение проекта, за който така често говорел с него Артър Пим, и както вие навярно помните, на 1-ви януари той преминал Южния полярен кръг.
— Зная това — отвърна капитан Лен Гай. — Същото ще направи и „Халбран“, за да достигне най-напред островчето Бенет, а след това остров Тсалал. И да даде Бог да срещнем като тях свободно море!
— Ако се окаже, че морето още не се е очистило от лед, когато и нашият бриг стигне до границата на ледените пустини — казах аз, — ние ще трябва да почакаме това време в чисто море.
— Така ще направим, мистър Джорлинг. И аз дори бих желал да пристигна там преждевременно. Ледената преграда — това е стена, в която изведнъж се отваря врата и след това веднага пак се затваря. Трябва да бъдем там, за да се възползваме от момента и да не мислим за това как ще се върнем.
Тук мълчащият до този момент Джим Уест изказа следната забележка:
— Разказът на Артър Пим, поне за първата част от пътешествието, е толкова подробен, че ние според мен можем да не съжаляваме за отсъствието на неговия другар Дърк Питърз.
— Това е голямо нещастие — отговори капитан Лен Гай, — защото аз въпреки цялото си старание не можах да намеря метиса, който изчезнал някъде в Илинойс.
Да, независимо че Дърк Питърз не беше на брига — в това не можеше да има никакво съмнение — „Халбран“ и без него щеше да успее да достигне целта си. Само екипажът не трябваше да забравя да прилага на практика трите главни добродетели на моряка: бдителност, смелост и постоянство.
Температурата на въздуха все още беше доста ниска. Матросите не сваляха вълнените си куртки и ризите и панталоните от дебело сукно и непроницаемите пелерини с качулки от дебело боядисано корабно платно, които представляваха най-добрата защита от снега и бурите.