Към 10 часа сутринта на 17-и ноември се показа архипелаг, който Кук отначало кръстил Южен Туле, а по-късно Сандвичевите острови, което име се бе запазило и на географските карти, както и до 1830 година, когато Биско посетил тези острови.
Бригът спря на Сандвичевите острови, но само за две денонощия, не повече, и то само защото според плана на експедицията трябваше да посетим всички земи в южната област, които срещаме по пътя си. Там бихме могли да намерим някакви документи, някакви указания, следи…
Капитанът заповяда на Джим Уест да отиде в Туле с голяма лодка, за да огледа достъпните точки на този остров, докато самият капитан Лен Гай и аз бяхме заети на брега.
Какъв печален изглед имаха тези острови, на които живееха само също толкова печални птици от антарктическите видове! Бедната растителност е същата като в Нова Джорджия. Мъхове и лишеи покриват голотата на безплодната почва. Във вътрешността на острова растат тук-там мършави борчета по склоновете на голи хълмове, откъдето понякога с оглушителен трясък се срутват надолу каменисти маси. Навред е мъртва пустиня. Никъде никакви следи от човешко същество, а следователно и от пребиваване на пострадалите от крушението. Екскурзиите, които направихме както през този ден, така и на другия, не дадоха никакъв резултат.
Същия резултат имаха и разузнаванията на лейтенанта, който добросъвестно огледа страшно изрязаните брегове на остров Туле. Няколкото сигнални топовни гърмежа от брига само прогониха летящите над кораба буревестници и морски лястовици и изплашиха глупавите пингвини, наредени по крайбрежието.
XI
Шест дни след това, използвайки попътен вятър, нашият бриг се приближаваше вече към Новите Южни Оркади.
Когато стигнахме по-близо, видяхме на северната страна някакви конвулсивно свити маси, стръмните склонове на които се спущаха право в морето. В подножието на тези планини се трупаха чудовищни ледени блокове, които само след два месеца щяха да заплуват по волята на вятъра и вълните към горещия пояс.
На 24-и и 25-и ноември капитанът огледа грижливо бреговете на островите, но, разбира се, не откри нищо.
Трябва да отбележа, че боцманът и моряците се възползваха от слизането на брега, за да избият с тояги няколко десетки пингвини. Те правеха това съвсем не под влияние на позорния инстинкт за изтребление, а на основание законното желание да си набавят прясна храна.
— Това може да замести пилешкото, мистър Джорлинг — ми каза Хърлихърли. — Не сте ли ги опитвал на Кергелен?
— Разбира се, боцман, опитвал съм, само че там ги печеше Аткинс.
— А пък тук ще ги пече Ендикот и няма да намерите никаква разлика.
И наистина, всички ядоха печени пингвини с голямо удоволствие, което беше ясно доказателство какъв майстор беше нашият готвач.
„Халбран“ разпусна платната на 26-и ноември в 6 часа сутринта и се отправи на юг.
Постоянният източен вятър беше извънредно благоприятен. Бригът летеше опънал всичките си платна със скорост от 18 до 20 мили. Ако продължаваше да се движи с такава скорост и по-нататък, нашето пътуване от Новите Южни Оркади до Полярния кръг щеше да трае много кратко.
От друга страна, знаех, че ще трябва да се прорязва проход през дебелата ледена верига или пък — което е несравнено по-практично, да се търси отвор в тази ледена крепост.
Много често разговаряхме за това с капитан Лен Гай и веднъж аз, между другото, му казах:
— Досега „Халбран“ се движи през цялото време с попътен вятър и дори ако това продължи още малко, ще стигнем до леда преди топенето.
— Може би да, а може би не, мистър Джорлинг, понеже тази година топлото време настъпи твърде рано. Забелязах, че на Оркадите ледените маси вече се отделят от брега и това става цели шест седмици по-рано от обикновено.
— Щастливо обстоятелство, капитане. Твърде възможно е нашият кораб да успее да премине ледовете още в началото на декември, докато повечето кораби са правили това едва в края на януари.
— Да, природата се отнася към нас милостиво и сякаш сама ни помага — отговори капитан Лен Гай.
В продължение на няколко дни плаването ни премина при най-благоприятни условия и без никакви приключения. Бригът, подгонен от доста студения източен вятър, се движеше с пределната бързина, за което свидетелстваше и широката правилна диря, която се проточваше на няколко мили след кормилото.