Приближаването на топлото време от годината се чувствуваше осезателно. Китовете започнаха да се показват на стада. В тези места беше достатъчна една седмица за големите китоловни кораби, за да напълнят целия трюм със скъпоценната мас. Новите моряци, особено американците, бяха много учудени и дори недоволни, че капитанът така равнодушно гледа на китовете, които представляваха много ценна плячка и като че нарочно се показваха близо до брига на цели стада.
От всички тези хора особено силно изразяваше своето негодувание ловецът на китове Гирн, чиито речи другарите му слушаха с охота. Със своите груби обноски и свирепа сила, с която бе проникнато цялото му същество, той бе успял да завладее останалите моряци. Този китоловец беше 44-годишен човек, американец по произход. Голямата сила беше съчетана с ловкост и аз мисля, че в момента, когато от своята лодка е замахвал металното копие и с опитна ръка е ранявал кита в хълбока, трябва да е представлявал забележителна гледка! И като се вземе под внимание освен това силната му страст към своя занаят, ще стане напълно разбираемо защо недоволството му не закъсня да се прояви още при първия удобен случай.
Но нашият бриг съвсем не беше китоловен кораб и нямаше дори инструменти, каквито са необходими за тази работа. Откакто командваше този кораб, капитан Лен Гай се занимаваше изключително само с търговия и се движеше между южните острови на Атлантическия и Тихия океан.
Както и да е било, но количеството на делфините-великани, които минаваха само на няколко метра от нас, беше наистина много голямо.
На 30-и ноември бе измерен часовият ъгъл в 10 часа, а след това на пладне бе определена много точно и височината на слънцето.
След всички необходими изчисления се оказа, че този ден ние се намирахме под 66 градуса 23 минути и 3 секунди южна ширина.
И тъй, „Халбран“ току-що беше пресякъл Южния полярен кръг, който ограждаше Антарктическия пояс!
От минутата, когато „Халбран“ премина зад този въображаем кръг, начертан на 23 градуса и 5 минути от полюса, той сякаш навлезе в нова страна, в „страната на отчаянието и мълчанието“, както я нарича Едгар По, във вълшебната тъмница на великолепието и славата, в която певецът на „Елеонора“ би желал да бъде затворен даже завинаги…
Ако отхвърлим всички тези бленувания на мечтателите и се опитаме да определим просто какво представлява тази област на Антарктида, която заема пространство по-голямо от 15 милиона квадратни километра, ще се окаже, че тя си е останала това, което е бил нашият сфероид през ледниковия период.
През лятото Антарктида, както е известно, се наслаждава на вечен ден, благодарение на това че лъчезарното светило в този период не залязва съвсем, само малко се спуска към хоризонта, за да се издигне след няколко минути пак към зенита. След това лятото минава, слънцето се скрива зад хоризонта и започва дългата полярна нощ.
Нашият кораб трябваше да премине през тези неизвестни области в самия разгар на летния сезон под ярката светлина на вечния ден. Слънцето, щеше да му осветява пътя чак до остров Тсалал, където се надявахме да намерим капитана и матросите на „Джейн Гай“.
На следния ден Хърлихърли се приближи до мен, когато стоях на палубата. Изглежда беше в добро настроение и върху дяволитото му лице играеше весела усмивка.
— Хе-хе, мистър Джорлинг — каза той като подмигваше, — ето минахме и прословутия Полярен кръг!
— Това още далеч не е достатъчно, боцман, не е достатъчно.
— И то ще стане, и то ще стане, повярвайте ми! Но аз съм недоволен…
— От какво?
— Не изпълняваме това, което се прави на всички кораби при преминаване на полярния кръг. „Халбран“ би трябвало непременно да извърши церемонията на южното кръщене!
— Кръщене?! Но кого ще кръщавате, боцман, когато всички наши моряци и вие сте преминавали този паралел и друг път?
— Ние… да! Но вие — не, мистър Джорлинг! А защо да не извършим тази церемония само във ваша чест?
— Това е вярно, боцман. Аз за пръв път през живота си достигам такава ширина.
— А това заслужава кръщене, мистър Джорлинг! О, разбира се, без шум, без барабани и тръби, и даже без намесата на дядо Антарктика с неговия обичаен маскарад. Ако само ми позволите да ви благословя.
— Добре, Хърлихърли — отговорих аз като бърках в джоба си. — Благославяйте и кръщавайте колкото обичате! Ето ви пиастър да се почерпите в съседната кръчма.
— Е, това удоволствие трябва да се отложи до остров Бенет или даже до остров Тсалал, ако има кръчма и на дивашките острови и ако съществува на света друг Аткинс, комуто би дошла фантазията да се засели там!