— Сега ето какво искам да ви попитам, боцман… Вие не обърнахте ли внимание на това, как се отнесе Джент към известието, че сме преминали Полярния кръг? Дали и той се радва, както се радват и старите матроси на „Халбран“, че е преминал от умерения пояс в студения?
— Че кой го знае! — отговори Хърлихърли. — Той вечно мълчи. Не можеш измъкна от него нищо ни от единия борд, ни от другия. Но както ви казах, той навярно е запознат вече с плаващите ледове и с това, което вие наричате „ледена стена“.
— Какво ви кара да мислите така?
— Всичко и нищо, мистър Джорлинг! Тези неща се чувстват. Джент е стар морски вълк, който си е разнасял платнения чувал по всички краища на вселената!
В това отношение аз съвършено споделях мнението на боцмана и сам не зная какво предчувствие ме караше през цялото време да наблюдавам Джент, който, кой знае защо, особено ме бе заинтересувал.
В началото на декември, от 1-ви до 4-и, след настъпилото кратко затишие вятърът показа известна склонност към промяна и започна да духа от северозапад. Но северният вятър в тези високи ширини, както и южният вятър в Южното полукълбо, почти никога не носи нищо добро.
Предстоящата промяна в състоянието на атмосферата не можеше, разбира се, да не безпокои и то много силно капитан Лен Гай. Освен това „Халбран“ вече не се движеше с предишната бързина, понеже вятърът започна да отслабва още по обяд на 4-и декември, а вечерта съвсем утихна.
На сутринта платната висяха като дрипи по мачтите и се люлееха от единия борд към другия.
Макар до нас да не достигаше и най-лек полъх на ветрец, а на повърхността на океана не се виждаше никаква бръчка, дълги колебания на вълни, които идваха от запад, караха кораба силно да се клати.
— Морето чувства нещо — каза ми капитан Лен Гай. — Там в онази посока навярно се разиграва силна буря — добави той, като протегна ръка към запад.
— Наистина хоризонтът там е малко замъглен — отговорих аз. — Може би към пладне слънцето ще…
— В тези ширини то вече няма тази сила дори и през лятото, мистър Джорлинг! Джим!
Лейтенантът се приближи.
— Как ти се струва това небе?
— Никак не ми се харесва. Мисля, че трябва да бъдем готови за всичко, капитане.
— Най-важното е, Джим, да се задържим на същия меридиан.
— Доколкото бъде възможно, капитане, понеже сме на добро място.
— Дежурните вече не съобщиха ли за появяването на първите плаващи ледени планини? — попитах аз.
— Да — отговори капитан Лен Гай, — но сблъскването с айсбергите е опасно само за нас. Затова ако се наложи да им дадем път, ще се отклоним малко на изток или на запад, но ние, разбира се, ще направим това само в случай, че силата се окаже на тяхна страна.
Постовете не се излъгаха. Следобед се показаха ледени маси, които бавно се движеха на юг. Няколко ледени острова, макар и сравнително неголеми, бавно плаваха по повърхността на океана.
Към два часа през деня налетя буря и ние попаднахме във вихъра на атмосферните течения. Вятърът буквално духаше във всички посоки на компаса.
Корабът страшно се люшкаше и боцманът заповяда да се привържат всички предмети, които биха могли да паднат при люлеенето.
Към три часа необикновено силен ураган се разрази вече определено в посока изток-североизток. Лейтенантът нареди да приберат и долните платна, като се надяваше по този начин да задържи кораба срещу вятъра и да той не бъде отнесен на изток, т.е. да не се отбива от пътя на Уедъл. Освен това плаващите ледове се групираха главно в онази посока, а за кораб няма нищо по-опасно от това, да се реши да премине през този подвижен лабиринт.
Под напорите на урагана, придружени от силно вълнение на морето, бригът постоянно се навеждаше силно ту на една, ту на друга страна. За щастие товарът му лежеше плътно подреден и не можеше да се размества, понеже товаренето на трюма беше направено най-грижливо, като се взеха предвид всякакви случайности.
Колко време щеше да продължи бурята? Това не би могъл да каже и най-добрият познавач на времето. Може би едно денонощие, може би две, а може би и три… В морето изобщо, а особено на юг, човек никога не може да знае, какво го очаква утре.
Един час напорите следваха непрекъснато един след друг, придружени от дъжд, град и сняг, или по-право, снежен порой. Градът и снегът се обясняваха с това, че по време на бурята температурата на въздуха значително бе се понижила. Термометърът показваше само 2°С над нулата.
Беше 10 часът вечерта — по неволя трябва да употребя тази дума, макар че слънцето все още се намираше над хоризонта. Трябваше да минат още 15 дни докато то достигнеше най-високата точка на своята орбита, а сега на 20 градуса от полюса то изпращаше на повърхността на Антарктида само бледи полегати лъчи.