Екипажът, след като направи от своя страна всичко, каквото можеше, напрегнато очакваше какво ще стане. Ако времето беше тихо, те щяха са спуснат лодка, но това беше немислимо при тази страшна буря, когато вълните заливаха всичко. Лодката щеше да се обърне или щеше да се разбие в самия кораб.
— Те ще загинат и двамата… и двамата! — прошепна капитан Лен Гай.
След това той се обърна към лейтенанта и извика:
— Джим, лодката… лодката!
— Ако заповядате да спусна лодката — отговори лейтенантът, — пръв ще скоча в нея, макар да заплатя за това с живота си. Но искам да чуя официална заповед!
Минаха няколко минути, пълни с мъчителна тревога за свидетелите на тази сцена. Никой не мислеше, че и тях може да ги сполети същата участ, понеже положението на „Халбран“ беше много опасно.
Джент за последен път се показа между две вълни. След това пак се гмурна във водата, но след минута отново се показа и с нечовешка сила се устреми към Мартин Холт, или по-право, към мястото, дето потъна той.
Бригът беше обърнат почти в посока на вятъра и когато Джим Уест заповяда да отслабят някои платна, той измина известно разстояние напред.
В това време нови викове заглушиха рева на разярените стихии:
— Ура! Ура! Ура! — ревеше целият екипаж. Джент с лявата си ръка държеше Мартин Холт, а с дясната работеше с всички сили и се приближаваше към кораба.
— Дръж срещу вятъра! — командваше Джим Уест кормчията.
„Халбран“ заскача под ударите на вълните като кон, който се изправя на задните крака, когато му теглят тъй силно юздата, че могат да му разкъсат устата.
Измина цяла безкрайна минута. В пенестите вълни едва можеха да се различават двама души, от които единият влачеше другия.
Най-после Джент стигна кораба и хвана едно от въжетата, което висеше от борда.
— Напред! Напред! — извика лейтенантът, като правеше с ръка знак на кормчията.
Бригът направи такова обръщане, че три платна уловиха вятъра, и бързо се понесе напред.
Джент и Мартин Холт в миг бяха издигнати на палубата. Единия поставиха под главната мачта, а другият не се нуждаеше от грижи и можеше дори да вземе участие в общата работа.
Няколко моряка се заеха със своя спасен другар и след енергични разтривания го свестиха и очите му се отвориха.
— Мартин Холт — каза му капитан Лен Гай, като се наведе над него, — ти наистина се върна отдалече!
— Да, да… господин капитан! — отговори Мартин Холт, като търсеше някого с очи. — Кой ми помогна?
— Джент! — прекъсна го боцманът. — Той рискува живота си, за да те извлече дотук!
Мартин Холт се надигна наполовина, облегна се на лакти и се обърна към Джент. А тъй като последният и не мислеше да се приближава, то Хърлихърли го блъсна към Мартин Холт, очите на когото изразяваха най-жива благодарност.
— Джент — каза той, — ти ме спаси… Без тебе… бих загинал. Благодаря ти…
Джент не отговори ни дума.
— Джент, не чуваш ли? — попита капитан Лен Гай. Джент очевидно нищо не чуваше.
— Джент — повтори Мартин Холт, — ела при мен! Благодаря ти! Бих искал да ти стисна ръката.
И той протегна своята.
Джент отстъпи няколко крачки и поклати глава с израз на човек, който съвсем не се нуждае от благодарност за такава проста услуга.
След това се обърна и отиде да поправи едно въже, което се бе разхлабило от бурята.
Трябва да призная, този Джент, който тъй геройски рискува за спасението на ближния си, беше съвсем необикновен човек. На неговата затворена в себе си натура очевидно бяха непознати вълненията на обикновените хора и боцманът въпреки цялото си желание и този път не можа да научи „какъв цвят имат думите му!“.
Бурята все още продължаваше да свирепства, без да дава нито минута спокойствие нито на нас, нито на себе си и това ни внушаваше доста сериозни опасения. Напорът й беше тъй силен, че можеше да помете всичко от кораба в морето! Да, въпреки че на щурвала застана самият Джент, бригът вече почти не слушаше кормилото, скачаше по вълните като топка, навеждаше се ту на една, ту на друга страна и очевидно се готвеше да се обърне с дъното нагоре.
— Джим — каза капитан Лен Гай в пет часа сутринта, — ако трябва да бягаме…
— Ще избягаме, капитане, но това значи да отидем на сигурна смърт!
И наистина, нищо не може да бъде по-опасно от това, да се обърне кормилото по посока на вятъра, особено когато знаеш, че не си в състояние да изпревариш вълните — и на това се решават обикновено едва когато стане абсолютно невъзможно да се борят с вятъра.
Бурята продължаваше да вилнее вече три дена, 6-и, 7-и и 8-и декември, придружена от дъжд и сняг, което предизвика значително падане на температурата. Но екипажът на брига не се отчайваше и продължаваше да държи кораба срещу вятъра.