Излишно е да казвам, че капитан Лен Гай се прояви като истински моряк, че Джим Уест виждаше всичко, каквото ставаше наоколо, че екипажът с пълна самоотверженост изпълняваше своята работа и че Джент беше пръв там, където беше нужно да се действа бързо и имаше някаква опасност.
Невъзможно е да си представите дори, какъв неоценим човек беше той! Каква разлика между него и повечето от моряците, наети на Фолклендските острови, а особено се забелязваше това по отношение на китоловеца Гирн!
На него и приятелите му беше почти невъзможно да се разчита. Те наистина изпълняваха заповедите, но правеха това неохотно и като че ли против волята си, понеже Джим Уест не беше такъв човек, чиито заповеди можех да не се изпълняват. Но те вършеха всичко с недоволни гримаси и мърмореха под носа си ругатни и проклятия по адрес на лейтенанта. Струва ми се, че това не предвещаваше нищо добро в бъдеще.
Щом Мартин Холт се оправи, той веднага се зае със своите задължения и работеше наравно с другите. Старият морски вълк отлично владееше работата си и само той можеше да съперничи на Джент.
— Е, Холт — попитах го аз веднъж, когато той разговаряше с боцмана, — в какви отношения сте сега с този чудак Джент? Започна ли най-после да става по-разговорчив с вас от онзи ден, когато ви извади от водата?
— Не, мистър Джорлинг — отговори Мартин Холт. — Струва ми се дори, че нарочно ме избягва.
— Избягва ли ви? — отговорих аз. — Но той се държеше така и преди.
— Мен той избягва повече от другите.
— Но защо?
— Наистина не зная, мистър Джорлинг.
— Това не ти пречи, Холт, при пръв удобен случай да запалиш за него една голяма свещ! — обяви боцманът. — Само не го прави пред него! Аз го познавам. Той ще я угаси!
Това, което чух, ме учуди много. Но като се вгледах добре и аз се убедих, че наистина Джент внимателно избягва всички случаи, когато неволно трябваше да влезе в съприкосновение с нашия старши по платната. Нима той наистина смяташе, че няма право на неговата благодарност, след като му спаси живота? Поведението на този човек можеше да се нарече най-малко странно.
След полунощ между 8-и и 9-и декември вятърът явно започна да променя посоката си към изток, а това трябваше да промени и времето към по-добро.
Морето още продължаваше да кипи, но въпреки това към два часа сутринта лейтенантът заповяда да поставят още няколко платна и бригът се насочи към онова място, откъдето го беше прогонила продължителната буря.
В тази част на антарктическото море айсбергите се носеха още в доста голямо количество и у нас се зароди надеждата, че бурята е ускорила топенето и може би е пробила на изток преградата на непроходимия лед.
XII
Макар да претърпяхме буря след преминаването на Полярния кръг, борбата с нея приключи благополучно и затова можехме да смятаме, че и втората част от нашето пътешествие ще мине общо взето при доста благоприятни условия. Не напразно се казва, че всичко, което става, е все за добро… Какво щастие щеше да бъде, ако „Халбран“ сега, през декември, намереше широко отворен пътя на Уедъл!
Колко странно, нали? Аз говоря за пътя на Уедъл, като за някое шосе с надписи по стълбовете: „Път към Южния полюс!“
На 10-и декември бригът без особено затруднение се провираше между отделните ледени късове. Посоката на вятъра не го принуждаваше всяка минута да променя хода си и му даваше възможност да се движи почти по права линия между ледовете. Макар истинското лято обикновено да започва много по-късно, капитан Лен Гай, който добре бе изучил климатичните условия на високите ширини, уверяваше, че поради особено рано настъпилата пролет тази година пълното топене на ледовете щеше да започне не през януари, а през декември. Да се заобиколят тези огромни блуждаещи маси не беше никак трудно за екипажа. Истинските затруднения по всяка вероятност щяха да започнат в онзи близък ден, когато корабът щеше да се наложи да си пробива път през целия лед.
Освен това ние нямаше защо да се боим от неочаквано сблъскване. На мястото, където ледените планини плаваха в голямо количество, атмосферата имаше жълтеникав оттенък. Това явление на отразяване, което е свойствено само на студения пояс, е добре познато на китоловците.
Цели пет денонощия „Халбран“ плава благополучно и през цялото това време не само не получи никаква повреда, но дори нямаше стълкновение с ледове. А колкото повече се спускаше на юг, толкова броят на плаващите ледове се увеличаваше и проходите между тях ставаха все по-тесни. Наблюдението, направено на 14-и, показа 72°37′ южна ширина. Малцина мореплаватели преди нас бяха успели да достигнат тази точка отвъд антарктическия кръг.