— Ако имах още един кораб — ми каза той, — бих се осмелил да карам по-близо до целия лед, затова е много нужно да имаш два кораба, когато предприемаш подобно пътешествие! Но „Халбран“ е сам и ако той се заблуди…
Въпреки това нашият бриг спазваше само най-необходимите предпазни мерки и всъщност неведнъж беше изложен на сериозна опасност. След като изминеше с голяма бързина няколко мили, трябваше изведнъж да го спират, да променят посоката и то често тъкмо в минутата, когато носът беше на път да се блъсне в някоя ледена скала. Така че Джим Уест трябваше постоянно да ускорява или намалява хода на кораба, като правеше малки завои, за да избегне сблъскване с ледените полета.
По една щастлива случайност вятърът през цялото време духаше откъм северозапад и позволяваше не само да държим опънати всички платна, но и да се движим по посоката на вятъра, който, за щастие все още не беше студен. Но ако вятърът изведнъж преминеше в ураган, то трудно е да се каже какво би станало с кораба, или по-точно, аз за нещастие зная много добре това. Той би намерил края си заедно с екипажа.
В този случай ние наистина не бихме имали никаква възможност да се спасим с бягство и „Халбран“ сигурно би бил изхвърлен върху леда.
След дълги и безуспешни търсения капитан Лен Гай трябваше да се откаже от надеждата да намери проход в тази ледена стена. Оставаше само едно — да плаваме към югоизточния край на крепостта и там пак да си опитаме щастието. Всъщност ние абсолютно нищо не губехме при тази промяна на посоката и даже не се връщахме нито на един градус в ширината. Наблюдението, направено по обяд на 18-и декември, показа, че „Халбран“ се намира на 73-ия паралел.
Но, повтарям, това беше защото никой никога навярно не бе имал случай да пътува по антарктическия океан при такива изключително благоприятни обстоятелства: ранно настъпване на летния сезон, постоянство на северните ветрове, сравнително висока температура. От само себе си се разбира, че ние се радвахме на вечен лед и че в продължение на цели денонощия слънчевите лъчи ни осветляваха от всички точки на хоризонта.
От айсбергите се спущаха многобройни поточета, които издълбаваха краищата им и падаха надолу като шумни водопади. Топенето на ледените планини ни причиняваше доста безпокойства, понеже поради преместването на центъра на тежестта те отначало се навеждаха, а след това падаха или се преобръщаха, и ако попаднехме в тази минута близо до тях, те биха ни потопили.
След несполучливия опит ние още два или три пъти се приближавахме до целия лед, но на не повече от четири мили. Струваше ни се, че не е възможно да не му повлияе изменението на термичните условия и да не се разкъса на някои места, като образува по-широки или по-тесни проливи.
Трябва да отбележа, че в продължение на всички тези разузнавания ние не само не видяхме нито едно парче земя, но даже не открихме и признаци от нея в цялото видимо пространство на откритото море, което напълно съвпадаше с наблюденията на нашите предшественици.
Най-после, на 19-и декември, между два и три часа след пладне, от върха на предната мачта се чу викът на наблюдателя.
— Какво има? — понита Джим Уест.
— Ледената бариера е прерязана на югоизток.
— А по-нататък какво има?
— Нищо не се вижда.
Лейтенантът се изкачи по въжетата и за няколко минути стигна до мястото, където те бяха завързани за мачтата.
Няма защо да казвам, с какво нетърпение чакахме долу какво ще каже той. Ами ако наблюдателят се бе излъгал? Ако това е било просто оптическа измама? Но Джим Уест не можеше да се заблуди и безпогрешно щеше да определи какво има!
Минаха десет минути, десет мъчителни минути — и отгоре се чу силният глас на лейтенанта, който тържествено обяви на всички, които стояха на палубата:
— Свободно море! — извика той. Отговори му силно ура.
Бригът пое посока на югоизток, като се стараеше същевременно да не изпуска вятъра.
След два часа бригът заобиколи един нос на ледената стена и ние видяхме пред себе си искрящо във всички цветове на дъгата свободно море, без никаква буца лед.
XIII
Свободно море без никакъв лед? Не, да се каже това, значи да се отклоним от истината. В далечината се виждаха няколко айсберга и по-малки ледени маси, които все още продължаваха да се носят на изток. Но все пак от тази страна морето можеше да се счита наистина свободно, щом бригът можеше свободно да плава по него.