Вятърът беше все тъй слаб — в това отношение очевидно не можеше да се очаква никаква промяна — и само леки облачета забулваха слънцето.
Беше вече пет вечерта, когато изчезнаха последните очертания на островчето Бенет. Колко малко бяхме изминали през този ден!
Стрелката на компаса, от която сега не сваляха очи, показваше само незначително отклонение — което било забелязано също от Артър Пим. Боцманът няколко пъти спуща лота за измерване на дълбочината, но не можа да стигне дъното.
Към шест часа слънцето се скри зад дебела завеса от облаци, зад която продължаваше да описва своята дълга низходяща дъга.
Вятърът вече съвсем не се чувствуваше и това ни огорчаваше много. Ако продължеше така или ако започнеше да духа срещу нас, какво щяхме да правим тогава?
След полунощ вятърът се усили малко и „Халбран“ измина около 35 мили.
На другия ден капитанът сам измери височината на слънцето и заключи, че се намирахме на по-малко от една трета от градуса разстояние по дъга от остров Тсалал, или на около 35 мили.
За нещастие към пладне вятърът пак утихна. Все пак благодарение на течението остров Тсалал най-после се показа към седем часа вечерта.
Щом спуснаха котва, поставиха въоръжена стража, заредиха топовете, вдигнаха абордажните мрежи и изобщо взеха всички предпазни мерки за случай на нападение от страна на диваците.
„Халбран“ не можеше да бъде изненадан неподготвен. Твърде много очи бдяха за появата на неприятеля и особено очите на Джент, които нито за миг не се откъсваха от бреговата линия на острова.
XV
Нощта мина спокойно. Нито една лодка не се отдели от острова. Нито един туземец не се показа на брега. Единственото заключение, което можахме да направим, беше, че населението се беше отдалечило във вътрешността на острова или беше отишло на противоположния бряг.
В това нямаше нищо невероятно, тъй като от дневника на Артър Пим знаехме, че главното селище на острова се намирало на 3–4 часа път от брега.
Затова и жителите на острова не знаеха още за пристигането на „Халбран“, за което всъщност, ние нямахме никакво право да се оплакваме.
Корабът стоеше на пет около пет мили от брега, където дълбочината беше 15–16 метра.
В шест сутринта вдигнахме котва и бригът, използвайки слабия утринен ветрец, се премести на около миля от кораловата верига, която приличаше на рифовете на кораловите острови в Тихия океан. От този пункт ние можехме да виждаме почти целия остров.
От 16 до 18 километра в окръжност се виждаха много стръмни, почти недостъпни брегове, дълги безплодни черни равнини, заградени от вериги ниски хълмове — ето краткото описание на остров Тсалал. На брега, както казах вече, нямаше жива душа. Не се виждаха и лодки нито в морето, нито в заливите. Над скалите не се виеше никъде дим и изобщо получаваше се впечатление, като че ли на острова нямаше нито един жител.
Какво беше станало тук през тези единадесет години? Може би вождът на туземците Ту-уит отдавна вече не беше между живите? Нов такъв случай къде се бе дянало многобройното население на острова? Къде са Уилям Гай и моряците, които останали живи след разрушаването на английския бриг?
Когато „Джейн Гай“ се приближавала към остров, Тсалал диваците за пръв път виждали кораб. Затова те го взели за огромно животно. Сега те вече отлично знаеха какво е това и дали може да се смята за живо същество. Странно беше само, че те по някаква причина не бързаха да ни посетят.
— Спуснете голямата лодка! — изкомандва капитан Лен Гай с нетърпелив глас.
Заповедта бе изпълнена в същата минута, а след това капитанът се обърна към лейтенанта и каза:
— Джим, избери ми осем души гребци, а Мартин Холт и Джент ще бъдат кормчии. Ти ще останеш вместо мене на кораба и хубаво си отваряй очите както към сушата, така и към морето…
— Бъдете спокоен, капитане.
— Ние ще слезем на брега и ще отидем към селището Клок-клок. Ако те нападнат диваци или изобщо се случи нещо необикновено, съобщи с три топовни гърмежа.
— Добре! Три изстрела през интервал от една минута — отговори лейтенантът.
— Ако ние не се върнем до вечерта, изпрати втора лодка с десет добре въоръжени човека под командата на боцмана. Нека те ни чакат на двеста метра от брега и ни помогнат да стигнем до голямата лодка.
— Ще бъде направено!
— А самият ти, Джим, в никой случай не трябва да напускаш кораба.
— В никой случай!
— Ако изобщо не се върнем, направи всичко, каквото бъде възможно за нашето спасение, а ако не сполучиш, поеми командата на кораба и се върни на Фолклендските острови.
— Това е решено!