Да! Меден гердан, силно окислен, на който можеха да се различат няколко издълбани букви.
Тези букви съставяха следните три думи: „Тигър — Артър Пим.“
Тигър! Това беше нюфаундлендското куче, спасило живота на господаря си, когато той бил затворен в трюма на „Гремпъс“. Тигър, който по-късно впил своите страшни зъби в гърлото на матроса Джонс и с това помогнал на Дърк Питърз да свърши с бунтовниците!
Значи вярното животно не бе загинало по време на катастрофата на „Гремпъс“. То също е било спасено от екипажа на „Джейн Гай“ заедно с Артър Пим и метиса. А в дневника не се споменаваше за него и даже преди срещата с брига за него не става и дума.
Най-противоречиви мисли се редяха в ума ми. Аз не знаех как да съгласувам всички тези факти. А не можеше да има никакво съмнение, че Тигър се беше спасил заедно с Артър Пим, последвал го бе на остров Тсалал, преживял срутването на хълма пред Клок-клок и най-после намерил смъртта си по време на катастрофата, която унищожила част от населението на остров Тсалал.
Но въпреки това Уилям Гай и петимата му другари не можеха да бъдат тези скелети, понеже те са били живи преди седем месеца, а катастрофата бе станала преди няколко години!
След три часа ние вече се приближавахме към „Халбран“, без да открием нищо ново.
Капитан Лен Гай отиде в каютата си, затвори се там и не излезе дори за обяд.
Смятах, че е най-добре да го оставим сам засега и не търсех случай да го видя.
На следния ден аз пак се приготвих да отида на острова с цел да огледам от единия до другия бряг и помолих лейтенанта да ми пусне лодка.
Джим Уест се съгласи, като изпроси предварително разрешение от капитана, който, кой знае защо, не пожела да дойде с нас.
Джент, боцманът, Мартин Холт, четирима моряци и аз скочихме в лодката, този път невъоръжени, понеже нямаше вече от какво да се боим.
Слязохме на същото място, където и вчера. Джент тръгна пак към хълма пред Клок-клок.
Когато стигнахме до него, ние се изкачихме нагоре по тесния дол, по който Артър Пим, Дърк Питърз и матросът Алън след срутването на хълма, излезли от своето убежище.
Нищо не беше останало от хълма, който бе започнал да се руши още при изкуственото свличане на горния му пласт, когато по някакво чудо се бяха спасили от смърт капитанът на „Джейн Гай“, неговият помощник Петерсън и петима моряци.
Изчезнал бе хълмът, изчезнало бе селището Клок-клок и всичко, което придавало на остров Тсалал известна тайнственост и го правело да не прилича на другите острови и по всяка вероятност тази тайна никой никога няма да може да разкрие!
Преди да се върнем в лодката ние решихме да обиколим източното крайбрежие.
За последен път се спряхме там, където Артър Пим и Дърк Питърз завладели лодката, с която след това отишли още по-далеч на юг, до онова място, където през разкъсалата се завеса от мъгла видели гигантската фигура на човек… бял великан…
Джент със скръстени ръце на гърдите поглъщаше с очи откриващото се пред нас безкрайно морско пространство.
— Е, какво ще кажеш, Джент? — попитах го аз. Джент не ме чу и даже не се обърна към мен.
— За какво се замисли? — повторих аз въпроса, като го бутнах по рамото.
Допирът го накара да трепне и той ми отправи такъв поглед, като че ли искаше да проникне в сърцето ми.
— Слушай, Джент — намеси се Хърлихърли, — може би ти много силно желаеш да пуснеш корен на крайчето на тази скала! Не виждаш ли „Халбран“, който ни чака? Няма защо да стоим тук. Да си вървим! И още утре да вдигаме котва! Тук няма вече какво да правим!
Стори ми се, че треперещите от вълнение устни на Джент също повториха „няма“, макар в същото време да се виждаше ясно, че никак не му се искаше да си отиваме толкова скоро.
Лодката ни закара обратно на кораба.
Капитан Лен Гай още не излизаше от каютата си.
Джим Уест, който не бе получил още заповед за вдигане на котвата, се разхождаше мълчаливо в очакване на капитана.
Аз седнах до задната мачта и се загледах в морето, което се простираше широко пред нас.
В тази минута капитан Лен Гай излезе от общата каюта бледен и с разстроено лице.
— Мистър Джорлинг — каза той, — считам, че направих всичко, което беше възможно да направя! Мога ли още да се надявам, че моят брат Уилям и другарите му… Не! Трябва да се връщаме, докато е лято.
И капитан Лен Гай се изправи и хвърли един последен поглед на остров Тсалал.
— Джим — каза той след това, като се обърна към лейтенанта. — Утре на разсъмване ще вдигнем котва.
В този миг един груб глас произнесе: „А Пим… Бедният Пим?“
Този глас… Аз го познах…
Това беше същият глас, който чувах насън!