XVI
Намерението на капитан Лен Гай да вдигнем котва още на следното утро и да тръгнем на север, неуспешно завършилата експедиция, нежеланието да търсим пострадалите в друга част на антарктическото море — всичко това страшно вълнуваше моя ум и аз дори не можех да проумея какви са причините, предизвикали тази промяна с мислите на капитан Лен Гай.
Нима „Халбран“ тъй просто ще остави на произвола на съдбата нещастните шест души, които според записките на Петерсън само преди няколко месеца са били по тези места? Нима екипажът на брига щеше да се откаже да изпълни докрай дълга, както го изисква свойствената на всеки човек любов към ближния? Нима той нямаше да се опита да направи всичко, което е в състояние да направи, за да намери континента или острова, където по всяка вероятност са се прехвърлили капитан Уилям Гай и матросите от станалия необитаем след земетресението остров Тсалал?
Освен това сега беше още декември, т.е. почти началото на летния сезон. Ние имахме на разположение два летни месеца за плаване по тази част на Антарктика и аз бях уверен, че свободно щяхме да успеем да се върнем при полярния кръг преди настъпването на полярната зима. И изведнъж „Халбран“ да се връща на север!
Ето какво ми дойде на ум, когато започнах да обмислям решението на капитана. Трябваше да призная, че капитанът имаше право и даже много голямо право да постъпи именно така.
Да започнем дори с това, че досега „Халбран“ се движеше не напосоки, а към предварително определен пункт — остров Тсалал. Но ние не намерихме тук нито пострадалия екипаж на „Джейн Гай“, нито един човек от туземното население. Дали бяха успели да избягат от острова преди катастрофата, която може би е станала наскоро след заминаването на Петерсън? Ако предположехме, че те са още живи, дългът ни повеляваше да прегледаме всички острови на запад, за които споменава Артър Пим и които може би не бяха пострадали от земетресението.
Но нека предположим, че е решено да продължим плаването и да търсим капитан Уилям Гай и моряците. Къде трябваше да отиде нашият кораб и къде да ги търси? Можеше ли той да следва някакъв определен път и нямаше ли да бъде принуден да кръстосва морето напосоки?
Освен това имаше и друго затруднение — щеше ли да се съгласи екипажът на „Халбран“ да продължава пътуването при такива условия, за да проникне още по-далеч в тайнствените и неизвестни полярни области, рискувайки да срещне непреодолими препятствия като непроходими ледове, когато според уговорката той трябваше да се върне към Америка или Африка?
Щяха да минат още няколко седмици и щеше да настъпи антарктическата зима с неизбежните й спътници — бурите и страшните студове. Това свободно сега море щеше да замръзне и, разбира се, по него нямаше да може да се плава. А да плават сред ледовете в продължение на седем или осем месеца, без да знаят със сигурност ще успеят ли и след това да се измъкнат от този омагьосан кръг, нима само това не би накарало да се възпротивят и най-големите храбреци? Нима капитанът има право да рискува живота на всички свои хора заради почти неосъществимата надежда да намери онази част от екипажа на „Джейн Гай“, която не можа да намери на остров Тсалал?
Ето какви въпроси занимаваха ума на капитан Лен Гай и за какво мислеше той от вчера насам. След това с разбито сърце и същевременно съзнавайки, че няма никаква надежда да намери брат си и своите съотечественици той току-що даде заповедта с треперещ от вълнение глас:
— Утре на разсъмване ще вдигнем котва!
И според мен щеше да му е необходима толкова нравствена енергия при връщането назад, колкото и до този момент. Но щом веднъж беше взел решение, той щеше да съумее да постигне целта си и да сподави у себе си скръбта, която му причиняваше неуспешното пътешествие в антарктическите области. Що се отнася до мен, признавам си, аз бях силно разочарован и извънредно огорчен от това, че нашата експедиция завърши тъй печално. Аз до такава степен бях увлечен от приключенията на „Джейн Гай“, че бях готов да продължаваме търсенето, докато бъде възможно.
Но дори ако капитанът пожелаеше да продължи търсенето и не срещнеше съпротива от страна на Джим Уест, боцманът и старите моряци, можеше ли да се надява, че също тъй ще се отнесат към това и новобранците, лошото настроение на които постоянно поддържаше китоловецът Гирн? Не, капитан Лен Гай не можеше да разчита на тези хора, които съставляваха по-голямата част от екипажа и които той и без това почти насила накара да стигнат на остров Тсалал. Те положително биха отказали да отидат по-нататък в антарктическите морета и това по всяка вероятност беше една от главните причини, накарала капитан Лен Гай да реши да се върне на север въпреки мъката, която това връщане му причиняваше.