— Не, капитане, не! — отговори Джент. — Онзи там, в Балтимор, получил само записките, писани от ръката на Пим от деня, когато се скрил в трюма на „Гремпъс“. Той ги писал до последния си час, разберете ме, разберете ме!
Явно беше, че Джент се боеше главно от това, че може да не го разберем, затова постоянно повтаряше своето „Разберете ме“!
— Но кой е занесъл на Едгар По този дневник? — попита капитан Лен Гай, като хвана Джент за ръката.
— Другарят на Пим… онзи, който обичал бедния Пим, като син… метисът Дърк Питърз… Той сам се върнал от там.
— А къде е останал Артър Пим?
— Там! — отговори Джент, като показа с ръка на юг, където той през всичкото време упорито гледаше.
Можеше ли да се вярва на думите на този човек? Разбира се, не! Мартин Холт бутна с лакът Хърлихърли — двамата сякаш съжаляваха безумния Джент. А капитан Лен Гай ми направи знак, който показваше, че не е възможно да научим нещо от този нещастник, умствените способности на когото, изглежда, отдавна бяха разстроени.
Но като наблюдавах внимателно Джент, на мен ми се стори, че забелязах в очите му нещо, което ме убеждаваше, че говори истината.
Затова аз продължавах да го разпитвам, като му задавах точни и определени въпроси, на които той отговаряше напълно последователно, без да си противоречи нито веднъж.
— Слушай — казах аз, — значи Артър Пим заедно с Дърк Питърз били спасени от „Гремпъс“ и след това на борда на „Джейн Гай“ стигнали до остров Тсалал?
— Да.
— След това, когато капитан Уилям Гай посетил селището Клок-клок, Артър Пим, заедно с метиса и един моряк се отделили от своите другари?
— Да — отговори Джент, — и този моряк се казвал Алън. Той наскоро след това загинал под камъните.
— По-нататък Артър Пим и морякът наблюдавали от върха на хълма как диваците нападат „Джейн Гай“ и го разрушават?
— Да.
— После след няколко дни те и двамата напуснали острова, като взели една от лодките на диваците и те не могли да ги хванат?
— Да.
— След още двадесет дни двамата бегълци видели пред себе си завеса от па̀ри и били увлечени в някакъв водопад?
Тоя път Джент не отговори така утвърдително, както дотогава. Изглеждаше смутен, бъбреше някакви неразбрани думи. Той като че ли не можеше да си припомни всички тези събития. Най-после ме погледна настойчиво, поклати глава и каза:
— Не, в това време те вече не били заедно… Разберете ме… Дърк Питърз не ми е говорил…
— Дърк Питърз? — бързо попита капитан Лен Гай. — Ти си срещал Дърк Питърз?
— Да.
— Къде?
— Във Вандалия… В Илинойс.
— И ти от самия него си научил всички тези подробности за пътуването му?
— Да, от самия него…
— Но разказвай, разказвай по-подробно! — извиках аз.
Аз цял горях от нетърпение. Значи Джент познавал Дърк Питърз и от него научил толкова неща, които биха останали завинаги неизвестни! Той знаеше развръзката на тези чудни приключения.
— Да, там… завеса от па̀ри, метисът често ми е разказвал за това… разберете ме… Те двама, Артър Пим и метисът плували в лодката на диваците от остров Тсалал. След това ги връхлетяла грамадна буца лед… Дърк Питърз бил изхвърлен в морето, той се хванал за края на леда, изкачил се на него. А в това време, разберете ме, течението отнесло лодката далеч, много далеч! Напразно Пим се мъчил да се приближи пак към своя другар… той не могъл да направи това… лодката се носела все по-далеч и по-далеч. Пим, бедният и скъп Пим бил отнесен от течението. Той не се върнал… Той е там… през всичкото време е бил там!
Ако това го казваше не Джент, а сам Дърк Питърз, и той не би изказал по-голямо съчувствие и интерес към съдбата на „бедния, скъп Пим“.
По този начин бе установен фактът (и защо да не му вярваме), че поради завесата от па̀ри Артър Пим бил отделен от своя другар.
Оставаше още да разберем, как е могъл след това Дърк Питърз да се върне в Америка, където предал дневника на Пим на Едгар По?
За всичко това аз разпитах Джент и той ми даде нужното обяснение въз основа на това, което, както той казваше, му било съобщено от метиса.
Според неговите думи, в джоба на Дърк Питърз в този момент, когато той паднал във водата, се намирал дневникът на Артър Пим, и тази случайност спасила дневника, който след това метисът предал на американския писател.
— Разберете ме — повтаряше Джент, — аз ви разказвам всичко така, както ми го каза Дърк Питърз. Като се покатерил на леда, той извикал с всички сили. Но Пим, бедният Пим изчезнал вече зад завесата… Ледът плавал към север и метисът, който през цялото време се хранел със сурова риба, доплувал тъй до остров Тсалал, където излязъл благополучно, полумъртъв от глад…