— На остров Тсалал! — извика Лен Гай. — А след колко време е било това от избягването му от острова, заедно с Артър Пим?
— Три седмици… не повече. Тъй ми казваше Дърк Питърз.
— Значи той е видял онези, които останали живи след катастрофата? — попита Лен Гай. — Значи той е видял моя брат Уилям и неговите матроси?
— Не — отговори Джент. — Дърк Питърз бил уверен, че те са загинали всички до един… Да, всички! На острова вече нямало никого…
— Никого! — повторих аз учуден.
— Никого! — обяви Джент.
— А жителите на остров Тсалал?
— Никого… казвам ви… Никого! Островът бил необитаем…
Последните думи противоречаха на онова, което ние считахме неопровержима истина. Всъщност може би, когато Дърк Питърз се е върнал на остров Тсалал, туземното население под влияние на някакъв страх е избягало от острова и се е преселило на някой от островите от западната група, а Уилям Гай и другарите му са останали и са се криели някъде в долините около Клок-клок.
— Но как е избягал оттам Дърк Питърз? — попита боцманът.
— Разберете ме! — отговори Джент. — В залива имало изоставена лодка; метисът намерил там сушено месо и няколко бъчвички с вода. Дърк седнал в лодката. Южният вятър, да… много силен вятър, същият, който докарал леда до остров Тсалал, — го тласкал цели седмици по посока на ледената бариера… и той я преминал през един проход… Повярвайте ми… понеже аз говоря само това, което сто пъти ми е повтарял Дърк Питърз… Да! Проход… и той пресякъл полярния кръг…
— А след това? — попитах аз.
— След това той срещнал американски китоловен кораб, който го закарал в Америка.
Ако всичко това, което разказваше Джент, беше истина, ако той дословно ни предаваше тайната, доверена му от Дърк Питърз, ние не можехме и нямахме право да не му вярваме, когато повтаряше и в същото време ни молеше: „Пим не е уврял! Пим е там! Не трябва да забравяме бедния Пим!“
Щом спрях да разпитвам Джент, капитан Лен Гай, силно развълнуван, изкомандва с рязък глас:
— Целият екипаж да дойде тук!
Когато всички се събраха на палубата и го обкръжиха, той каза:
— Слушай ме внимателно, Джент, и помни, че трябва да ми отговаряш самата истина на въпросите, които ще ти задам.
Джент вдигна глава и мълчаливо изгледа поред всички моряци на „Халбран“.
— Ти уверяваш, Джент, че всичко, което ни разказа за Артър Пим, е истина?
— Да — отговори Джент.
— Ти познаваш Дърк Питърз?
— Да.
— Живял си няколко години с него в Илинойс?
— Да.
— А самият ти вярваш ли, че това, което той ти е разказвал, е чиста истина?
— Да.
— А той никога ли не е допускал, че няколко души от екипажа на „Джейн Гай“ са останали на остров Тсалал?
— Не.
— Той знаел и е бил уверен, че всички — и Уилям Гай, и моряците са загинали при изкуственото срутване на хълма при Клок-клок?
— Да… и както често ми е казвал, Пим мислел същото.
— А къде видя за последен път Дърк Питърз?
— Във Вандалия.
— Отдавна ли?
— Преди две години.
— А кой от двама ви, ти или той пръв напусна Вандалия?
Стори ми се, че Джент не отговори веднага и сякаш нещо обмисляше.
— Ние отпътувахме заедно — отговори той най-после.
— Ти къде отиде?
— На Фолклендските острови.
— А той?
— Той! — повтори Джент. Погледът му се спря на нашия старши по платната Мартин Холт, на когото бе спасил живота, рискувайки своя.
— Е — продължаваше да го разпитва капитан Лен Гай. — Нали разбираш какво те питам?
— Да.
— Тогава говори!… Къде отиде Дърк Питърз от Илинойс?
— На Фолклендските острови.
— А къде е той сега?
— Той е тук, пред вас!
XVII
Дърк Питърз! Джент не беше никой друг, освен метисът Дърк Питърз. Преданият другар на Артър Пим, същият, когото капитан Лен Гай тъй дълго и безполезно беше търсил в Съединените щати и който сега може би щеше да ни открие най-после тайната и това щеше да го накара да продължим пътешествието!
Уверен съм, че повечето от читателите отдавна са се досетили, че Дърк Питърз и Джент са едно и също лице. Впрочем, всеки страничен наблюдател би направил скоро това откритие, но колкото и да е странно, нито капитан Лен Гай, нито аз, макар да бяхме научили наизуст книгата на Едгар По, който тъй майсторски е изобразил портрета на Дърк Питърз, не се досещахме, че матросът, който се нае при нас на Фолклендските острови, и метисът са едно и също лице! За това заслужавахме сериозен упрек. Но аз в този случай мога да посоча и смекчаващи вината обстоятелства.
Възникваха въпросите защо Дърк Питърз се бе крил на Фолклендските острови под името Джент, защо и след постъпването си на „Халбран“ той се постара да запази своето инкогнито, защо не ни беше казал досега кой е, щом като му бяха известни намеренията на капитан Лен Гай, всичките усилия на когото бяха насочени към единствената цел да спаси своите съотечественици, като следва маршрута на „Джейн Гай“?