Аз погледнах своите слушатели, но те отново не казаха нито дума.
Капитан Лен Гай, явно потресен, мълчаливо наведе глава като човек, който се счита за виновен. Той разбираше, че дългът на човеколюбието му заповядва да изпълни докрай поетото задължение.
— И за какво става въпрос всъщност? — продължих аз след кратко мълчание. — За отиване още няколко градуса на юг в такова време от годината, когато няма защо да се боим от южната зима, с която, надявам се, няма да имаме случай да се запознаем! Още ли ще се колебаем, когато знаем, че трюмът на „Халбран“ е пълен с провизии? Екипажът е в пълен комплект, всички са здрави и очевидно нямаме никакви основания да се боим от поява на епидемически болести? Нима няма да ни стигне енергията, за да проникнем по-далеч… нататък…
При тези думи аз протегнах ръка и показах на юг. Дърк Питърз повтори същия жест, но той направи това тъй тържествено, тъй повелително, че на всекиго стана ясно, какво именно иска този човек!
Моряците ни гледаха все така внимателно, но не произнасяха нито дума.
Но когато аз замълчах и спрях изпитателен поглед на сериозните лица на окръжаващите ме слушатели, без да зная доколко съм сполучил да ги убедя, капитан Лен Гай наруши мълчанието.
— Дърк Питърз — каза той, — можеш ли да ми кажеш със сигурност, че ти и Артър Пим, след като сте напуснали остров Тсалал, наистина сте видели земя на юг?
— Да… земя — отговори метисът, — остров или континент. Разберете ме, именно там… аз мисля… уверен съм, че Пим чака да му се притекат на помощ…
— И там може би ни чакат Уилям Гай и неговите другари? — извиках аз, като желаех да отклоня разговора върху интересуващата всички тема.
Капитан Лен Гай помълча няколко минути, а след това пак заговори:
— А истина ли е, Дърк Питърз, че зад 84-я градус, хоризонтът пред вас бил скрит от завеса от па̀ри, за която се говори в романа? Ти видя ли я със собствените си очи, видя ли тези въздушни водопади… най-после онази бездна, в която изчезнала лодката на Артър Пим?
Метисът ни изгледа и мълчаливо поклати своята грамадна глава.
— Не зная — каза той, — за какво ме питате, капитане? Завеса от па̀ри? Да, може би… Аз видях земя на юг…
Дърк Питърз очевидно никога не бе чел книгата на Едгар По, впрочем, твърде възможно беше той и съвсем да не умееше да чете. Той предал на Едгар По дневника на Артър Пим и дори не знаеше какво е направил с него американският писател.
Но тук неочаквано се намеси Джим Уест, който досега не вземаше никакво участие в разговора. Какво ли значеше това? Нима лейтенантът премина на моя страна? Нима той щеше да даде гласа си за продължаване на експедицията? Но дори да ставаше нещо подобно в душата на лейтенанта, той във всеки случай не го показа и се ограничи само с един въпрос:
— Капитане, аз чакам заповедите ви!
Капитан Лен Гай вдигна глава и обгърна с поглед събраната група моряци. Най-близо до него стояха старите моряци на „Халбран“, зад тях новите, а малко настрана зад последните редове стоеше китоловецът Гирн, който само чакаше удобния момент, за да вземе участие в разговора.
Капитан Лен Гай с поглед попита боцмана и старите моряци, които само при една негова дума бяха готови да отидат в огъня и във водата. Какъв отговор прочете той в техните очи на своя ням въпрос — не зная, но по всяка вероятност отговорът беше утвърдителен, понеже го чух да прошепва през зъби:
— Ах, ако това зависеше от мене… Ако всички се съгласяха да ми помогнат!
И наистина, без съгласието на екипажа беше немислимо да се продължи диренето.
Пръв се обади Гирн:
— Капитане! — каза той със своя груб глас. — Цели два месеца минаха вече, откак напуснахме Фолклендските острови. Вие ни наехте с условие да се върнем назад, щом стигнем остров Тсалал.
— Това не е истина! — завика капитан Лен Гай. — Не, не е истина! Аз ви наех за пътуване по Ледовития океан и мога да ви накарам да вървите, където искам!
— Извинете, капитане — прекъсна го Гирн, — аз говоря истината, и сега ние се намираме на такова място, където не е прониквал още нито един мореплавател… където не е рискувал да дойде нито един кораб освен „Джейн Гай“… Затова аз и моите другари смятаме, че е време да се връщаме назад и да се помъчим да стигнем до Фолклендските острови преди зимата… От там вие можете пак да тръгнете за остров Тсалал и даже да стигнете до полюса… ако ви е угодно!
Чу се одобрителен шепот. Очевидно китоловецът изказваше не само своето мнение, а беше изразител на мнението на мнозинството, т.е. на новите моряци, наети от Фолклендските острови.