Но тук тъкмо навреме се намеси Джим Уест, който се нахвърли на Гирн и му каза със заплашителен тон:
— Кой ти позволи да говориш?
— Капитанът ни питаше — възрази Гирн. — И аз, струва ми се, имам право да отговарям!
Давайки този отговор, китоловецът така дръзко гледаше своя началник, че лейтенантът, поначало човек много сдържан, се изчерви от гняв и беше вече готов да се хвърли върху нахалника, когато капитан Лен Гай го спря с думите:
— Успокой се, Джим! Никога няма да имаме успех, ако не действаме в съгласие!
След това, като се обърна към боцмана, той попита:
— Сега, кажи ти своето мнение, Хърлихърли!
— То е много ясно, капитане — отговори боцманът. — Аз ще изпълнявам вашите заповеди, и туй то! Ние сме длъжни да направим всичко, каквото можем за спасението на капитан Уилям Гай и моряците от „Джейн Гай“!…
Боцманът млъкна за минута, сякаш се замисли, а в това време Дреп, Роджърс, Грейсън, Стърн и Бъри със знаци изразиха, че от своя страна напълно одобряват мнението на боцмана.
— Колкото до Артър Пим… — продължи той.
— Тук не може и дума да става за Артър Пим — бързо го прекъсна капитан Лен Гай, — ние говорим само за моя брат Уилям Гай и неговите моряци…
Отговорът на капитана не се хареса на Дърк Питърз и той отвори уста, за да изрази своя протест, но аз навреме го хванах за ръката и го накарах да мълчи.
Капитанът беше съвършено прав. Сега съвсем не беше още време да се отваря дума за Артър Пим. Той, както и аз, желаеше засега само да получи съгласието на екипажа, а по-нататък, когато се представеше удобен момент, винаги можеше да ги накара да тръгнат и за Артър Пим. Въпреки това аз все пак се считах длъжен да направя нещо непосредствено и за Дърк Питърз.
Капитан Лен Гай продължаваше през това време да разпитва екипажа. Преди да вземе решение, той искаше да знае по име своите привърженици. Всички стари матроси изказаха съгласието си и обещаха безпрекословно да се подчиняват на капитана и да го следват, където пожелае.
Така постъпиха и трима от новобранците — англичани. Повечето от останалите, макар и да не се изказаха определено, ми се стори, че не принадлежаха към привържениците на Гирн. По тяхно мнение, пътешествието на „Халбран“ завършваше на остров Тсалал. С това се и обясняваше техният отказ да продължат пътешествието и определено изказаното желание да обърнем кораба на север, за да минем ледената бариера през най-благоприятния сезон.
Такива несъгласни имаше около двадесет души и следователно Гирн беше всъщност само изразител на мнението на това преобладаващо мнозинство.
Аз впрочем имах още едно средство, което може би щеше са ги накара да се съгласят — трябваше да се опитам да въздействам на користолюбието им.
Реших да си опитам щастието и заговорих с твърд глас:
— Моряци на „Халбран“, изслушайте ме! Правителствата, които изпращат експедиции в полярните области, винаги определят и премия за направените открития. Така искам да постъпя и аз, затова определям премия от две хиляди долара за всеки изминат паралел на юг от 84-я!
Оставаше само да видя какъв ще бъде ефектът от моето заявление и не чаках дълго.
— Ура! — извика пръв боцманът, желаейки да даде пример на моряците, които почти единодушно подеха този радостен вик.
Гирн мълчеше и поне външно с нищо не изказа своето неудоволствие. Той по всяка вероятност реши да отложи тази работа за друг по-удобен случай.
И тъй, договорът беше сключен! И аз считам, че победата пак лесно беше спечелена, понеже, ако станеше нужда, за успеха на делото аз с удоволствие бих пожертвал и по-крупна сума.
Освен това, ние бяхме само седем градуса от Южния полюс и дори „Халбран“ да стигнеше до самия полюс, това щеше да ми струва всичко четиринадесет хиляди долара.
XVIII
В петък, на 27-и декември, на разсъмване „Халбран“ излезе в открито море по посока на югозапад.
Службата на брига вървеше по установения ред. Времето продължаваше да бъде хубаво, морето беше все тъй спокойно. Ако нищо не се изменеше и по-нататък, то скритото недоволство на враждебните към нас моряци, според моите предположения, нямаше да може да се развие в нищо по-сериозно и ние нямаше защо да се боим от нови затруднения в това отношение. Впрочем у такива груби натури мозъкът работи по-малко. Невежите и користни хора не признават нищо, което не влиза в кръга на техните интереси.
Северният вятър, който преди много години издувал платната на „Джейн Гай“ към остров Тсалал и който след това закарал лодката на Артър Пим още няколко градуса по-нататък, гонеше сега нашия кораб. Капитан Лен Гай тази сутрин не излизаше от каютата си, където си почиваше след всичко, което трябваше да преживее и да предчувства от вчера насам. Но това не можеше да се нарече истинска почивка. И в своята каюта, далеч от любопитните погледи, той навярно съвсем не беше спокоен. Надеждата за успех, от една страна, а от друга — съзнанието за страшната отговорност, която поемаше с решението да продължи пътешествието, може би до самия полюс…