Когато на другия ден се срещнах с него на палубата в момент, в който лейтенантът ходеше напред-назад на задната част на кораба, той ни повика и двамата при себе си.
— Мистър Джорлинг — обърна се той към мен, — ако знаехте само, колко тежко ми беше да дам заповед за насочване на кораба на север! Уверявам ви, аз отлично съзнавах, че съвсем не съм сторил всичко за спасението на брат си и неговите другари по нещастие! Но го направих, понеже предварително бях уверен, че мнозинството от екипажа ще бъде против мен, щом им кажа, че остров Тсалал не е краят на пътешествието, а само етапен пункт.
— Да, капитане — отговорих аз, — моряците започнаха да се вълнуват, и е напълно възможно това вълнение да свърши с открит бунт.
— С бунта ние бихме се справили — студено ме прекъсна Джим Уест, — но преди това трябва да се смаже главата на негодника Гирн, и може би това би било най-доброто във всяко отношение… Гирн продължава и сега да внася смут сред екипажа.
— Ако ти направиш това, Джим — каза капитан Лен Гай, — как бихме получили съгласието, без което нашето предприятие е съвсем невъзможно?
— Както и да е — каза лейтенантът, — но нека Гирн се пази в бъдеще!
— Моряците са му приятели — забеляза Лен Гай, — и сега са успокоени от премията, която им обеща мистър Джорлинг. Любовта към парите ще ги направи по-търпеливи и сговорчиви. Щедростта на мистър Джорлинг се увенча с успех там, където всички наши молби биха били съвършено безполезни. Остава ми само да ви благодаря, мистър Джорлинг, за вашата щедрост…
— Капитане — прекъснах го аз, — още когато бяхме на Фолклендските острови, аз ви изказах горещото си желание да взема материално участие във вашето предприятие. Сега ми се представи случай да осъществя това, и съвсем няма за какво да ми благодарите. Единственото нещо, което искам, е да достигнем целта си, да спасим вашия брат Уилям и петимата моряци от „Джейн Гай“.
Лен Гай силно ми стисна ръката.
— Мистър Джорлинг — каза той, — вие сте забелязал навярно, че „Халбран“ не отива право на юг, макар че там би трябвало да се намира онази земя, за която ни говореше Дърк Питърз.
— Забелязах това, капитане.
— Аз ще си позволя да добавя по този повод — каза Джим Уест, — че в разказа на Артър Пим няма никакви указания за появяването на тези признаци за земя на юг, и че тук ние имаме работа единствено с показанията на метиса.
— Така е, лейтенант — отговорих аз, — но какво основание имаме да подозираме метиса в лъжа? Нали той със своето поведение от самото си постъпване на кораба не ни е дал никога повод за това?
Не зная защо, но аз бях готов по всякакъв начин за защитавам метиса. Може би това се дължеше на някакво тайно предчувствие, което ми говореше, че Дърк Питърз ще играе голяма роля в бъдещата експедиция, може би именно поради непреклонната си увереност, че ще намери Артър Пим, участта на когото започна извънредно да ме интересува и безпокои. Същевременно трябваше да призная, че увереността на Дърк Питърз в това, че Артър Пим е още жив, беше съвършен абсурд. Капитан Лен Гай не пропусна да ни обърне внимание на това:
— Не трябва да забравяме, мистър Джорлинг, че метисът все още храни надежда, че неговият приятел Артър Пим е успял да излезе на някаква земя на юг, където той, може би, живее и досега…
— Жив… след единадесет години… в тези полярни страни! — възрази Джим Уест.
— И аз не вярвам в това — забелязах аз. — Но все пак, не е невъзможно да се случи. Съгласете се, че Артър Пим е срещнал на пътя си някъде остров, подобен на Тсалал, на който, както знаем, също толкова години са преживели Уилям Гай и другарите му…
— Нищо невъзможно няма на света, мистър Джорлинг, макар че на мен никак не ми се вярва? Аз казах — продължи капитан Лен Гай, — че не се разпоредих да караме направо на юг, но направих това, защото искам отначало да прегледам групата острови, които трябва да се намират близо на запад от остров Тсалал.
— Това е много благоразумно — забелязах аз. — И освен това, много възможно е, прегледът на тези острови да ни помогне да определим кога именно е станало земетресението, преди много години ли, или наскоро, както на мен ми се струва.
— Разбира се, скоро — прекъсна ме Лен Гай. — И даже след напускането на Петерсън, понеже той оставил другарите си на острова!